Отдавна имах желание да напиша няколко поста за съботно-неделните разходки, но честно казано не ми се занимаваше със свалянето на снимки от фотоапарата, писане на постове. Намерих такова време и ето го първъят пост – Рилският манастир.

Събота – свободен ден – ден за шматкане. Зяпам по оптиките и си търся очила. След половин-дневно обикаляне си харесах, но оставаше още половин ден. Къде-къде и се сетих за Венци, който спомена преди няколко дни, че ще ходи до Рилския манастир – имало някакво събиране там, етц. Звъннах му – не вдигна телефона и реших директно да се замъкна до там (с малка компания :>).

Пътят не беше никак лош, манастирът го имаше като POI на GPS-а и стигнахме за доста приемливо време, а манастирът – в доста по-добър вид, отколкото го помня преди години. Видимо реставриран – боя + икони. Външните икони също бяха фикснати.

Няколко хубави снимки и телефонът ми звънна – Венци! Вече не бил там – засякохме се около Дупница, прибрахме се, вечеряхме в един китайски и денят завърши. Следващата разходка ще е до връх Мусала :)

Вариант 1: Tomcat слуша на порт 80. В текущия случай -  невъзможно, имам Аpache там. Вариантът отпада :)
Вариант 2: Apache-то да пренасочва по някакъв начин към Tomcat. Ами – по-добрият вариант. Даже перфектният – статичното съдържание ще се сервира от Apache-то и няма да тормозя java процеса с глупости, а динамичното – от Tomcat. Как? С mod_jk. И под FreeBSD, естествено :)

Стъпките по инсталацията на Apache и Tomcat ще ги пропусна, те са ясни. За дефолтни инсталации – /usr/ports/www/apache22 и /usr/ports/www/tomcat6.

Трябва ни обаче и инсталиран mod_jk. В ports-дървото той се намира в /usr/ports/www/mod_jk. Инсталираме го и добавяме в httpd.conf (ако не се намира на default-ното място и липсва поне един ред, започващ с LoadModule) “LoadModule jk_module libexec/apache22/mod_jk.so” – ако mod_jk се намира в тази директория и без кавичките.

Обикновено httpd.conf include-ва всички .conf файлове от Includes, затова нека направим един там – tomcat.conf:

Тук забелязваме default-ната инсталационна директория на Tomcat – /usr/local/apache-tomcat6.0 и съответно я заместваме с реалната. Нека се прехвърлим за момент в %TOMCAT_HOME%/conf и да създадем файл workers.properties:

Портът, който виждаме е default-ния, а ако искаме custom – онзи от server.xml, в node “Connector” с “protocol=AJP/1.3“. IP-то е интересно. Нарочно го пиша различно, за да се забелязва отдалече. Ако слагаме Tomcat в Jail – това е адресът на Jail-a.

Готови сме с Tomcat/Apache конфигурационните файлове. Нека погледнем VHost-овете. Отваряме някой от VHost конфигурационните файлове (а може би http.conf, ако някой го е домързяло да ги отдели… Както казах при по-голямо количество VHost-ове доста по-удобно става разделението по директории и файлове.) и в него пишем:

Мда, /* е еквивалентно на / в Tomcat, т.е. webapps/ROOT. Записваме промените и стартираме Tomcat и Apache и ако приемем, че VHost-ът е за http://sub.int.yo, при отварането му би трябвало да видим дефолтната страничка на Tomcat (webapps/ROOT/index.html). Честито!

PS: Т’ва работи и не само за fBSD (yeah.), изключваме частта с /usr/ports и пърхаме нататък.

1. Слагаме едно редче в /etc/sysctl.conf: security.jail.sysvipc_allowed=1
2. FreeBSD не е като джамците и можем да направим ‘фатката без да рестартираме: sysctl security.jail.sysvipc_allowed=1
3. Рестартираме jail-a и mount-ваме портовете

Стъпките в jail-a (изпълнени с root):

1. cd /usr/ports/databases/postgresql83-server/; make install
2. В /etc/rc.conf пишем postgresql_enable=”YES”, за да може postgre-то ни да пали при стартиране на jail-a. Всичко това дължим на /usr/local/etc/rc.d/postgresql
3. /usr/local/etc/rc.d/postgresql initdb
4. /usr/local/etc/rc.d/postgresql start
5. psql -d postgres -U pgsql (тук default-но създадения user е pqsl, а базата – postgres)
6. За да сменим паролата на този чичко (pgsql): alter user pgsql with password ‘my-uber-secret’; – ентър и \q, за да излезем
7. За да използваме pgAdmin-а от друга машина трябва да опишем коя е тя. За целта ни трябва лека промяна в /usr/local/pgsql/data/pg_hba.conf – някъде накрая на файла има незакоментирани редове, даващи достъп на локалните клиенти. В моя случай ще дам достъп на всички във вътрешната мрежа. Реда, който ще бутна е “host    all         all         192.168.0.0/24        md5″ – естествено без кавичките.
8. /usr/local/etc/rc.d/postgresql restart и при желание можем да логледнем дали се слухти на default-ния порт 5432. Готови сме

ПС: Напомняне за rdr във firewall-a

ПС2: Утре-другиден ще напиша и продължението за SSL връзка към postgreSQL сървъра и по какъв начин той може да задължи клиента да ползва такава – по подразбиране на порт 5432 postgreSQL слуша и за некриптирани и за secure конекции.

Какво имам предвид – да вземем за пример един конфугурационен xml, копиран от файл с tab-ове, вместо space-ове. Копирам го и го цвъквам в конзола с отворен файл – най-обикновен copy/paste. Ами, съдържанието леко се помазва ;)

Пример 2: Пак xml, взет от някаъв framework или сървър. Тръгвам да пиша допълнителни тагове вътре и искам да изглежда като хората – трябва да блъскам на ръка по 4/8/12 space-а, вместо 1/2/3 tab-а…

Ето и как може да се оправи това в Eclipse (цялото действие се развива в Window -> Preferences):

1. За текстови редактори: General -> Editors -> Text Editors -> Insert spaces for tabs
2. За Java: Java -> Code Style -> Formatter -> Edit (button) -> General settings (group box) -> Tab policy (drop-down) на spaces only.
3. За Perl /Epic plugin/: Perl EPIC -> Editor -> Appearance (tab) -> Display tab width = 4; чавка на Use spaces instead of tabs
4. За XML: XML -> XML Files -> Editor -> Indent Using Spaces (4)
5. За JavaScript: JavaScript -> Formatter -> … същото като за Java
6. За CSS: Web -> CSS Files -> Editor -> Indent using spaces (4)
7. За HTML:  Web -> HTML Files -> Editor -> Indent using spaces (4)

За всеки друг плъгин с редактор – съответно в неговото меню.

• Tomcat (6.0.18) – http://tomcat.apache.org/download-60.cgi
• PHP (5.2.6) – http://www.php.net/downloads.php
• PECL (5.2.5, защото в 5.2.6 няма php5servlet.dll) – http://bg.php.net/distributions/pecl-5.2.5-Win32.zip
• Java (тествано с 1.5.0_16 и 1.6.0_17)

Ще използвам C:\DEVELOP за директория, в която ще се намират всичките необходими компоненти. Там разархивираме Tomcat-а (C:\DEVELOP\apache-tomcat-6.0.18), както и PHP-архива (C:\DEVELOP\php-5.2.6-Win32). В системните променливи трябва да имаме няколко допълнителни – JAVA_HOME, ако все още не съществува, PHP_HOME и TOMCAT_HOME. Тези променливи трябва да сочат към главните съответни директории. В системния път (%PATH%) добавяме и %PHP_HOME%.

Отваряме %TOMCAT_HOME%\webapps, и създаваме директория test-php, а в нея – html-example.html (с най-просто съдържание), за да тестваме дали Tomcat работи. Стартираме Tomcat и отваряме http://localhost:8080/test-php/html-example.html. Ще изпреварим малко събитията и ще поготвим няколко други директории в test-php: WEB-INF, WEB-INF/lib. На нивото на html-example.html създаваме още една примерна страница, но този път за тестване на php: php-example.php със съдържание <?php phpinfo(); ?>

Отваряме %PHP_HOME%, копираме php.ini-dist в име php.ini и го отваряме за редакция. Разкоментираме реда с ;extension=php_java.dll, а ако той не съществува, добавяме само extension=php_java.dll (редовете, започващи с ; са коментари). От PECL-архива разархивираме php5servlet.dll и php_java.dll в %PHP_HOME%. Също от този архив взимаме phpsrvlt.jar и го оставяме в test-php/WEB-INF/lib. Отваряме jar-а (с jar или най-обикновен zip де/архиватор) и правим 2 промени в net/php/reflect.properties и net/php/servlet.properties: и в двата файла променяме реда library=php5srvlt на library=php5servlet (показват името на dll-файла, който ще се търси). Записваме ги и ги вкарваме обратно в .jar-архива (отново с jar или zip де/архиватор).

Отново се сръщаме в test-php/WEB-INF и в нея създаваме web.xml файл. Ето и неговото съдържание

Стартираме Tomcat, отваряме http://localhost:8080/test-php/php-example.php и при успешно изпълнение на горните стъпки трябва да видим PHP Info страницата.

ВАЖНО: тези .dll файлове с x64 архитектури на Windows не са съвместими!

Проблемът в моя случай беше, че TTL-ът на върнатите от доставчика пакети беше 1 и след като минат през рутера не достигат машината към която трябва да отидат.

Дифолтния кърнел на FreeBSD няма съпорт за pf, затова трябва да се прекомпилира кърнела с 3 допълнителни значещи реда реда:
#Packet Filter
device pf                       # Support for OpenBSD’s Packet Filter
device pflog                  # Enables logging the network traffic
device pfsync                # Monitor “State Changes”

След като сме готови можем да напишем малко инфо какво и с кого да прави pf-a. Отваряме за едит /etc/rc.conf и вътре за pf ни трябва:
pf_enable=”YES”
pf_rules=”/etc/pf.conf”
pf_flags=”"
pflog_enable=”YES”
pflog_logfile=”/var/log/pflog”
pflog_flags=”"

Следващата стъпка е основното – правилата в /etc/pf.conf. Тук е малко по-особеното – трябва да се деасемблират пакетите, да се сетне нужната ни дължина, да се асемблират обратно и тогава да се изпратят. Дадените примери са за една машина, която ще се връзва и един ethernet interface, но не е проблем да са повече лан-картите, или пък от една лан-карта да отива кабел в switch, друг router или някакъво друго мрежо-capable дивайсче (Само за пример: в моя случай имам 2 лан-карти на FBSD машината, които се NAT-ват – за едната е закачена друга машина, а към втората има switch, за който са свързани още един рутер и wifi access point).

Ето какво ни трябва (без да влизам в подробности с обяснението кое за какво и как се използва) в /etc/pf.conf:
#######################################
## PACKETS MODIFYING #######################
scrub in on $ext_if all min-ttl 25 max-mss 1400 fragment reassemble
scrub out on $ext_if all min-ttl 65 max-mss 1400 fragment reassemble

scrub in
scrub in all fragment reassemble
scrub in on $ext_if all no-df fragment reassemble

#######################################
## NAT ##################################
# Internal Machines rules
nat on $all_if from <int_machines> to any -> ($ext_if)

Последните 2 реда са за пример – за всеки запис – нов нат като предходните. Ето краткото обяснение на горенаписаното:

scrub-овете служат да си поиграем с пакетите. Накратко какво става: на изходящите пакети слагаме TTL 65, а на входящите – 25. Така сме сигурни, че входящите пакети ще пристигнат до машината, която ги чака и няма да бъдат загубени по трасето.

nat-овете map-ват пакетите и след като се получи отговор се пращат до машината, която ги е изпратила първоначално. Идеята с няколко думи е, че ако машина М1 изпрати пакет до сървър S1, mинаващ през рутер R1, то nat-ът на R1 изпраща пакета “от негово име” като прави таблица, в която се пази информацията, че резултатът ще се препрати обратно до М1. S1 отговаря на R1 и nat-ът пренасочва пакета към M1.

И за променливите: $ext_if е лан-картата с жицата от доставчика. $all_if – списък с всички интерфейси, с които искам да работя. Изглежда по този начин: all_if=”{ rl0 re0 lo0 }”. int_machines> е таблица с IP-тата на всички машини от вътрешната мрежа. Ето как се създава подобна таблица:
table {\
<ip -na pc/router/access-point/etc>,\
<ip -na pc/router/access-point/etc>\
}
Трябва да се обърне внимане на предпоследния ред – няма запетая накрая ;)
също е таблица, изглежда по същия начин като (с други ип-та вътре естествено :>). За мое улеснение в таблицата с IP-тата на машините във вътрешната мрежа не съм набил IP-тата вътре. Предварително са създадени променливи с името на всяка от машините и нейното IP и после тези променливи са написани в таблицата. Още един плюс за таблиците – динамично може да се вкарват IP-та, но това е тема на друг разговор…

Бием един рестарт заради кърнела и сме готови :)