Блогът на Анатолий Дилов

Имало едно време една чудна страна, в която работела чудна държавна структура. Въпросната се занимавала (или поне се правела, че се занимава) с разни интернет издания, а зад гърба й четвъртокласници размахвали ножове срещу учителите, от време на време службите за чистота намирали човешки крайници в кофите за боклук, случвали се странни на вид самоубийства с паднали хора от балконите си и все такива привидно безобидни неща. Read more…

Личната ми карта взела, че изтекла. Отивам в районната община да подам документи за подновяване с идеята да си update-на и името на латиница (в настоящата е написано с ii накрая, искам да бъде iy). Почнаха се едни разправии, че не можело, какъв съм аз, че да си сменям името – ок, не се изненадах, нормално е все пак да не можеш да щракнеш с пръсти и да си смениш името. Поискаха някакъв документ, на който съм записан с iy – банова карта, диплома или нещо подобно, но след като всичко се взима от личната карта – с такъв не разполагах. Все пак се сетих, че на служебния пропуск имам снимка и името ми е написано както трябва – с iy накрая. Дадох него и онез’ на гишетата почнаха да проверяват. Пратиха ме да поискам удостоверение за името. Отидох на съседното гише и се почна една проверка по бумащините… Оказа се, че аз не съществувам. Поне не с това име. Мда, и кирилицата била объкана, майка им проста – неграмотна. Обадиха се в общината, където съм роден, за проверка на регистъра. Read more…

Предният пост ме подсети за тази тема. Влизаш в някой магазин и срещу тебе някаква некадърна продавачка – седи, чопли семки, фъфли си нещо със съседната овца. Влизаш вътре – разглеждаш, а онова: “Дъ ти помо’она с нещо…” – е как да не му кажеш “Тц, яж си там” и да излезнеш. Read more…

Писна ми, писна ми, писна ми, агрррххх!!

Вървиш, караш и пред тебе… Резнали пътя. Да – пътят, които вчера е бил цял, свършва. В младост по Ал. Малинов често стават неприятни задръствания и зад блоковете има удобен път, с който се избягва лудницата по булеварда. Но не и днес. Ето резнато от БГМапс мястото, ня което пътя… Свършваше. Внезапно. Read more…

Това е гневен пост. Продължение на рубриката “или кой/защо се е родил дебил”. Whateva.

Писна ли тида се гаврят с търпението ти? Или да им слушате абсурдите? А да гледаш тъпи физиономии? Невъзможността от e-услуги? Шибаните опашки? Педерастите?

Майната им на всички. Read more…

Вчера по Цариградско шосе имаше дупки (наблягам на повече от една), дълбоки по над 1 педя. Горко на хората, които се движат извън впрегаеми превозни средства и градски транспорт. Някой явно е направил нещо по въпроса (може би случка, подобна на онази, с множеството едновременно потрошени коли до разклона за Бистрица?…). Супер, запълниха ги, но…

Бе да ви имам и запълването на дупки! Поне това дето сте го изсипали в тях да беше кафяво, та съвсем да прилича на изсрано! :/

И к’ва е ползата – ако си ги запомнил къде к’ви дупки (вече бабуни) има – пак ще ги заобикаляш: въртящият се показалец към главата.

Еееее, не… Чашата преля! Вече няма да търпя да се изсипва тонове шитня под формата на рекламен мейл в пощата ми. Не говоря за стандартно генерирания спам с няколко линкчета и малко текст, ами тия са решили да накачат презентации, док-ове, снимчици, не знам си к’во и мейлите, които изпращат варират между 1 и 7MB. ПРЕКАЛЕНО Е! Read more…

Имам огромно желание да разкажа какво разбрах вчера, но преди това – да кажа за какво става въпрос. Изненадах се, че има хора, които не знаят какво е тас – т’ва е тая скапана пластмаса, дет’ се слага на джантата на колата. Е т’ва е обяснение, мда. Ама се нервирам не заради него (обяснеието), или че някой не знае… Всичко идва от следното: Read more…