Това беше първата ми грешка. Реших да го пусна малко преди да бъде доставен целият нужен хардуер, за да може да се индексира като хората, пък и да работя по него и да виждам промените на реална среда. Но не очаквах да ме търсят още от първия ден! По-скоро не очаквах, че някой ще ми обърне внимание от първия ден, в който пуснах сайта.
И да – само от търсения в Google! Все още не съм пускал обяви, все още не съм давал линка на никого, все още не съм споменавал по форуми за адреса и че аз стоя зад него. Мога само да кажа, че съм изненадан и доволен от случващото се. Не очаквах такъв мигновен бум.

В началото не бях свикнал и при позвъняване на телефона, вдигах с нещо подобно на “Ъъъъ, да?”. Ето и втората ми грешка. Оставих личен телефон, а не взех служебен. Голяма грешка! В момента не знам дали ми се обажда някой, който иска сайт, или такъв, който иска да му ровя по колата. Да, хем комична, хем тъпа ситуация. Ще ми бъде за урок

Грешка номер три. Мястото. Да работиш при клиента не се харесва в някои случаи. Някак си недоверчиво (или прекалено изненадано?) те приемат с разни въпросчета като “Но, но… При мен, тук, без аз да карам колата си някъде?!” По тази грешка в момента работя и очаквам скоро да има развитие по въпроса :)

Въпреки горните три “грешки”, като за първи път, съм предоволен от случващото се. Даже се замислям дали да не напусна постоянната си работа и да се отдам изцяло на хобито си. Но не, ще устискам поне още малко. Трябва да мине повече време, трябва да видя и занапред как ще вървят нещата. Мислите ми за напускането не се въртят защото съм недоволен или съм претоварен. Откакто съм само на 2та фронта се чувствам доста свободен. Причината е единствено, че хобито ми ме дърпа с две ръце. Хубаво е човек да превърне хобито си в професия, дано повече хора го изпитат!

А ето и няколко снимки на последните играчки:

Малко преди изкачването на Мусала (за което още не съм писал, но се очаква и това да се случи скоро :)) рових в една антична раница и вадих боклуци от нея, за да я приготвя за път. От нея изпаднаха две страхотни изрезки от плик за доставки по пощата. Не помня какво съм получил или кога, но не това е важното… В първия момент ги гледах и си мислех защо съм си играл да режа тия етикетчета и да ги пазя, но после видях датата – 2075 година, явно Български Пощи ЕАД живеят малко в бъдещето, макар, че се мотаят по няколко месеца с доставката :>

Оказа се, че на Удостоверението за Раждане и на Акта за Раждане съм записан с име, в което има разлики. Честита нова година! Предишните документи – лични карти, шофьорски книжки, дипломи и т.н. са издадени на вятъра :) Ама по-интересното – наще са ме излъгали как се казвам :D Сега ми е веселко, ама преди малко…

Паля и отивам на другия край на София до другата община, за да се завери името и да се sync-не. Отивам – теглят се билетчета като в КАТ. Но опашката върви още по-бавно. На гишетата – ниски, мазни и трътлести дебиловидни подобия на хора, дето очите им едвам стигат до гишето… Иначе казано – злобни охлювчета.

“Не може бе, не може!” -> И от сега нататък какво се прави? -> “Нас т’ва не ни интересува, оправяй се! Ама трябва да си преиздадеш всичко!” -> А вие наистина ли разбирате какво ви казват Луната и звездите? (това след 30 мин разправии че има грешка в записването) -> Почва да се крещи като в лудница, да хвърчи слюнка по стъклата от вътрешната страна -> помахах и си заминах.

Защо трябва да става по сложния начин. Някоя пияна/заляна/заспала/мързелива тьотка не е преписала като хората – ок. Ама чакане, викане, дебили… Мамка му, всичко върви на провал в държавните институции… Нищо не е направено като хората, няма нормални служители. Може би само охраната от пенсионери дето не викат като побъркани.

Луда работа – да му теглиш една майна и да си заминеш.

Моето мнение защо всичко тръгва надолу – кръга се е завъртял заради някой педераст като тия по гишетата и от там нататък – “тури му вестник”. Чоплих всичко да е наред. Вече не. Писна ми и спирам с опитите да е както трябва. Но не се предавам. Ставм както повечето – гледам като дебил, хиля се на ум и нервирам простаците около мен.

Kill ‘em all.