Блогът на Анатолий Дилов

Личната ми карта взела, че изтекла. Отивам в районната община да подам документи за подновяване с идеята да си update-на и името на латиница (в настоящата е написано с ii накрая, искам да бъде iy). Почнаха се едни разправии, че не можело, какъв съм аз, че да си сменям името – ок, не се изненадах, нормално е все пак да не можеш да щракнеш с пръсти и да си смениш името. Поискаха някакъв документ, на който съм записан с iy – банова карта, диплома или нещо подобно, но след като всичко се взима от личната карта – с такъв не разполагах. Все пак се сетих, че на служебния пропуск имам снимка и името ми е написано както трябва – с iy накрая. Дадох него и онез’ на гишетата почнаха да проверяват. Пратиха ме да поискам удостоверение за името. Отидох на съседното гише и се почна една проверка по бумащините… Оказа се, че аз не съществувам. Поне не с това име. Мда, и кирилицата била объкана, майка им проста – неграмотна. Обадиха се в общината, където съм роден, за проверка на регистъра. Read more…

Миналия петък (10 юли) се прибирах от работа и се отпрах в един японски задник (тойота авенсис). Няма да разказвам точно какво се случи, но горе-долу може да се придобие представа от скъсаната корминла щанга, откачен двигател, огънати носачи, амортисьори, отзад – също посрана и известно количество обилно смачкани тенекии. Аз съм виновен, пострадали няма. КАТ и БулИнс дойдоха сравнително бързо, като имам предвид всичките слухове за приключенията с тях по цели нощи. Read more…