Блогът на Анатолий Дилов

Миналия петък (10 юли) се прибирах от работа и се отпрах в един японски задник (тойота авенсис). Няма да разказвам точно какво се случи, но горе-долу може да се придобие представа от скъсаната корминла щанга, откачен двигател, огънати носачи, амортисьори, отзад – също посрана и известно количество обилно смачкани тенекии. Аз съм виновен, пострадали няма. КАТ и БулИнс дойдоха сравнително бързо, като имам предвид всичките слухове за приключенията с тях по цели нощи.

Горното остава в миналото, темата е за настоящето – 17 юли, седмица по-късно. Намирам се в сервиз Juve & Co. Хем се тръшкам, хем не е чак толкова зле. По няколко думи и за двете състояния:

1. Тръшкане – на първо място е, че всичко това можеше да се изпусне :) После – втория оглед, който се прави от застрахователя – първо се описват външните щети (това в моя случай стана на място) и сега – разглобена, колата се описва подробно. Общо взето е това. Интересното при втория оглед идва, когато собственикът на автомобила иска да присъства на огледа и описването на щетите (пак да повторя, става дума за БулИнс, при другите застрахователи – не знам как стоят нещата). Звъни се (или на място, в офис на застрахователя), за да се запише ден за втори оглед. Правилно – това не е кино да имаш билет с час на прожекцията, и следователно няма да си запишеш час… Интересен беше разговорът ми с тях, получи се следното “Аз: Колата е разглобена, готова е за огледа; Тя: Добре, наще хора ще дойдат в петък (аз звъня в сряда); Аз: Супер, а горе-долу час, ориентировачно, защото искам да присъствам на огледа, пък съм на работа, етц; Тя: Работното им време е между 9:30 и 17:30, тогава ще дойдат” Еми, wtf mate?! Резултат: ден отпуска и вися тука да ги чакам…
2. Не е чак толкова зле – Предвидливо си взех топка хартии, та да седна да чета поне за един изпит. Сутринта тръгвам и къде, къде, айде в раницата за лаптопа, че сега с ръчната чанта и пеша – не е кеф, нали се фръцкам по градския транспорт от миналия петък :)) Ама си викам “бе, аз като ще нося раницата за лаптопа, защо да не си взема и лаптопа…” и го набутах в раницата, след като откачих всички кабелища. Набутах и зарядното с идеята да седна в кварталното кръчме близо до някой контакт и да си чета вместо за университета някоя IT книжка :> Идвам тука (в сервиза), поразрових, видях какви са и вътрешните поражения и е време за великото чакане. Видях едно кафе и влзнах да си взема вода (отвратителна жега, борд-компютрите по колите на слънце показват 40 градуса…). Погледнах за контакти и видях до една от масите и реших, че това е моето място докато чакам застрахователите. Запалих лаптопа и реших, че наистина съм много нагъл и проверих за WiFi :)) Мда, щом поствам от сервиза (като нет-а на телефона го ползвам за A-GPS, mail и sync) – има, една заключена мрежа, не я погледнах и каква е и още една – на БТК ADSL WiFi. Връзката е приемлива – 300k за без нищо – супер :)

Та, до 11 часа днес приключенията са тези, по-късно може да има и други интересни моменти.

Очаквам, че ще има и втора част по темата, след като нещата поприключат и ми се струва, че е хубаво да се напише процедурата по ходене по застрахователите и да се знае, ако някой има проблеми, за да не открива топлата вода.