Малките весели моменти
Напуснах едната си работа… Някой ден, в някой друг пост, ще напиша за това. Не че нещо, просто исках промяна. А това наложи да отворя jobs.bg и да разгледам обявите. Скролвайки, видях, че в Литекс Мотърс търсят ИТ маймунка. Като вземем предвид хобито ми (онова, с автомобилите, което разработвам с идеята да се превърне в основната ми професия), прецених, че това е почти перфектният вариант за мен.
В обявата се искаше мотивационно писмо и CV. Второто го имам, писъмцето го скалъпих за 5-6 минути. Имам чувството, че добре се получи… Може би защото не влязох в шаблона, а го написах по начин, който би ме грабнал ако го чета като избиращ хора. Няма да го споделям тук, не това е идеята на поста ми :)
Всичко по реда си – пратих го и остана в историята с очакването, че от Литекс Мотърс няма да ми се обадят – профилът ми по CV хич не отговаряше на търсеният от тях човек. Така и стана. Не ми се обадиха.
Около 2 седмици по-късно (браузвайки jobs.bg отново) попаднах на същата обява, новопубликувана, с ъпдейтнат срок за приемане на кандидатури. В този момент изскочиха две неща в ума ми. Първото – Gabriel Iglesias със своя скеч за пияния шофьор, в който идеята освен да се похилим е, че като е ясно, че нещо ще се осере (в моя случай – ясно, че няма да ме вземат), то поне да си направим веселото докато можем, туко виж – станало нещо читаво ;) Второто нещо, за което се сетих – един виц. Отворих аутлука и forward-нах първия си мейл…
Последни коментари