Hatelist
От доста време насам наблюдавам по блогове списъци със желания и мечти. Честно казано – хубаво е човек да има такъв списък, макар и малко странно за какво му е. Например искаш апартамент и го записваш в тоя списък. И какво – по-бързо ще събереш пари. Или ако не го впишеш ще забравиш да си го взмеш? Баси, т’ва не са макарони, за да забравиш да ги хвърлиш в кошницата в магазина! Както и да е, мисълта ми е, че може би е добре да имаш такъв списък, защото по-лесно се приоритизират нещата. Примерно
- Нови зимни гуми
- Нова жена
- Нова работа
- Бира
Та понеже първо, че не виждам смисъла в wishlist-а за себе си, и другото – нещата, дето трябва да са в него са достатъчно тлъсти, че да не ги забравя, няма да създавам такова нещо. Затова пък ще напиша hatelist. Не съм виждал досега такъв по блоговете, а и може би чувството, че мразя нещо е по-силно от това да искам друго. Затова – ето моят hatelist, който не е подреден по сила, а по реда, в който са ми дошли на ум. Няма да го разширявам, пиша го и това е. Мразя:
- Някой да е осрал кенефа и да не го е изчистил
- Мокри дръжки на вратите
- Непочистени улици
- Фасове
- Градски транспорт
- Простаци
- Надути кифли
- Побългаряване – ааааа, направо избеснявам
- Хората, дето си мислят, че са по-хитри от теб и играят на дребно
- Кални обувки
- Изборите за парламент, кметове, правителсво…
- Еуфорията покрай тъпо събитие (абитуриентски балове, концерти, etc)
- Сополи по ръкавите
- Безсмислените групи във Фейсбук (не ми дреме, че си се целувал с поне един от твоите фейсбук приятели)
- Лелките по държавните гишета
- Недомислените закони
- Пияни жени (баси противното нещо, пияна и повръщаща жена, аааааа :/)
- Продавачки, люпещи семки
- Дебели деца, дето не могат да се качат до 3-тия етаж на училището си
- Нахалните бабички по спирките
- Закъсняването за срещи
- Безинтересните (и/или безсмислени) предмети в училищата и университета
- 13-годишните дрислички със самочувствие на… Не знам и аз какво.
- Фръцкащите се с реплики на Vertu. Селооооооооооо…
- Лизинга (за жалост в днешно време не можеш да се отървеш от него, обаче)
- Некомпетентни служители, попаднали на работното си място по не-каналния ред
- “Хитри” шефове
- Идеята, че светът се върти около определен човек. Ще се съмне и без тебе!
- Некадърен firmware (software като цяло)
- Фирмите, търсещите служители с 10+ години стаж, но предлагащи заплата като за 4
- Скръндзлъка
- Псевдо-приятелите
- Малките душици
- Самочувствието без background
И така нататък, заболя ме главата от тия глупости, като се замисля за всички тях наведнъж. The end.
Hater :)
Иначе: причината за тия списъци е да направиш план, ма не се стига до план, а само до приоритети, които така или иначе знаеш. Все пак ако трябва да наредя апартамент и кола в дългосрочен план, естествено е за мен, че апартамента ще бъде на първо място. Мога да си пътувам и у градскио транспорт.
Така де, типично за малките е да имитират големите. Типично е за порочните да се гордеят с пороците си: “Аз се друсам всеки ден, и това ме прави по-различен” и от типа. Типично е за хората с комплекси за малоценност да имат самочувствие без background – това за мен всъщност не е самочувствие, а жалка имитация на такова. Истинското самочувствие за мен се показва с контрол върху ситуацията и търпение.
Некомпетенцията на целия народ няма какво да се обсъжда. Лошото е че, ако смятаме необразоваността за порок, то пак се получава, че тези хора имат по-високо самочувствие.
Има едно нещо обаче, което най-много ме нервира. И това е дребнавата критика.
Айде наздраве.
Йессс! Дребнавата критика! Мразя я! Направо ми идва да наритам човека срещу мене…
Според мен хората си правят такива дребни списъци, за да се разсеят от сивото си ежедневие. Понякога си толкова погълнат от работа, че като ти остане малко свободно време и не знаеш какво да го правиш – пропиляваш го. И после “ама на мен нищо интересно и запомнящо не ми се случва”- еми, джанъм, как искаш да ти се случи, като прекарваш свободното си време в къщи и отказваш на хората направили си труда да заплануват нещо?
За hate-а.. не може всичко да е съвършено. Няма я тази опция в живота. Затова има „избор”. Не ти харесва градския – возиш се в кола. Не харесваш изборите – не гласуваш. Разделяш хората на приятели и познати. Винаги имаш избор – не мрънкай, че целият свят ти е крив, защото не е така :)