Блогът на Анатолий Дилов

Хайде, време е – края на април сме вече. Приятна обстановка, за да се даде началото на сезона за туризъм по къси ръкави за 2010 година. Казвам туризъм, но в този момент не съм сигурен така наречените “Балкан Партита” (БП) дали се броят за такава дейност. Какво представляват – събира се малка чета и се заминава нейде в баирите. Палатки (или къща), огън, еденье, пийнье, етц :)

Ето с едно такова Балкан Парти дадохме и началото на Сезон 2010. Малко се забавих с поста, затова ще обединя последните 2 weekend-a, като БП беше първият. Както казах, събрахме чета (Балкан Партитата са известни също и под името “Четничество” :D), натоварихме обилни количества от различни суровини и заминахме към баира. Времето беше супер, не се повтори случката от миналата година (съботата – уга-буга около огъня :D, къси ръкави, жега, лудница… Събуждаме се неделя по някое време – 20-тина см сняг, а ние по тениски). Така да върви и за напред :P

Мина weekend-a под формата на БП, мина седмицата под формата на работа, дойде и следващият weekend. Този път съставът с четниците се промени малко и решихме да бъде баш екскурзия – събота до Съевата дупка (като от там решихме да обядваме в Ловеч :D), а пък в неделя – Стобските пирамиди с обяд в град Рила. Пътят към Съевата дупка не беше страхотно лош, виждали сме места къде-къде по-зле, а за Ловеч – малко тясно, но пък… Не се оплаквам с една дума. На входа на пещерата ми направи странно впечатление ценоразписа (който съжалявам, че не снимах) – имаше такса за снимане – от фотоапарат/телефон с камера/камера. В Ловеч пък попаднахме в хотел с тераса над р. Осъм (защо винаги като кажа р. Осъм си мисля за awesome :D), в непосредствена близост до закрития мост. Останахме доволни и дори си направихме планове за ново посещение :)

Общо взето, не усетихме как минаха няколко стотин км, как се свечери и като цяло как мина деня. Дойде и неделята и се запътихме към с. Стоб и към толкова прочутите в последно време Стобски пирамиди. Пътят – хубав е, доволен съм, в перфектно състояние, ако трябва да го сравня със софийските улици… :) Разстоянието отново не е кой-знае какво – 250 км в 2-те посоки, при положение, че ние се повъртяхме в търсене на храна в гр. Рила, където, в една от кръчмите, се запознахме с местния футболен отбор :D, треньора им и куп други участници в това иначе толкова успорвано първенство. Но да се върнем на с. Стоб. Спирам пред “входа” към пирамидите и гледаме с компанията едно павилионче за вестници, на което е лепнат принтиран A4 лист с текст “Такса х лв.” – до колкото помня, 2-3 лева беше, нямам спомен. Спогледахме се с O.o – все едно да отидеш на Морените на Витоша за 2 снимки и да ти искат пари? По-нагоре се примирх с идеята – имаше направени парапети, дори една мома, която разказваше митове и легенди за девойки, хвърляли се от върха.

Направихме си снимките, хапнахме (е как, може ли да отидеш на разходка и да не се наядеш), върнахме се и в момента обмисляме следващите походи. И после се чудиш дали на километражът му има нещо, че се върти толкова бързо ^^