Блогът на Анатолий Дилов

Досега не съм си позволявал да излея чужда статия в блога си. Този път ще направя изключение, а коментарите ще оставя на вас. Статията е на Калин Руменов, а оригиналният пост може да бъде видян във в-к Новинар.

Когато 14-годишна получи от родителите си нови цици за рождения си ден – това е приказката за Пепеляшка в чалга вариант. Това е историята за децата на прехода, който може и да е свършил, но ценностите му са останали непреходни. Това е приказката за тиквата, която се търкулнала, потъркаляла се и накрая си намерила балкански принц с баварска каляска. След което заживяла с него щастливо като тунингована тиква, а с нацупените си ботокс устни наричала щастливия живот лайфстайл.

Когато 14-годишна роди и кръсти бебето си Инджи – това вече не е турска сапунка, а безкраен цигански сериал без happy end. Това е мръсната приказка за пепеляшките, които ще правят сапунки и ще държат метли. С изключение на случаите, когато не държат поредното си новородено. Това е последното европейско място на икономиката ни по мръсотия. За което и през следващите сезони HR букмейкърите ще приемат залози на нисък коефициент, понеже по всичко изглежда, че ще го запазим.

Двете приказки за двете пепеляшки са сгрешената мечта за българската силиконова долина. В нея половината от пепеляшките не разбират от високи технологии и нямат творчески планове да ги произвеждат. Те няма да могат да произведат и парцалена кукла, затова децата им също ще си раждат сами играчките. Другата половина пък ще разчита на тялото си да им привлече инвестициите за технологии – например за нова Honda с VTEC технология.

Силиконът продуцира матрицата за лъскав живот, с който беше възпитано цяло поколение. То не заспиваше с плюшеното си мече, а с мечтите за големи цици. Децата на кючека вече пораснаха, получават полюции, бюстовете им се оформят и на места се среща разочарование. Че гърдите не са достатъчно повдигнати, че от тях се смеят прекалено малки зърна. Смеят се с ехидната усмивка на житейския провал, тъй като големият номер сутиен е най-доказаната формула за успех на bg масите. На нея самотна момчешка компания не й прави дори Бербатов. Просто защото Бербатов не се преподава на 14-годишните като мечта. А империята на сър Алекс Фъргюсън не е спечелила нито едно имиджово дерби срещу „Планетата” на инж. Пайнера. Също както Роналдо от Галата не е загубил нито един рунд срещу мис „Силикон”.

Детските силиконови фантазии са по-тъжна гледка и от най-бедните южноамерикански и африкански гета. Там след прашната топка тича примерът на Лео Меси и Дрогба, а заразното им вдъхновение всеки сезон имплантира нови кубици сбъднати мечти в богатите европейски първенства. Тяхната индустрия е построена върху таланта и труда, докато в лигата на пепеляшките се играе по правилата на сапунките и силикона. И се чака краят на мизерията да бъде свирен от вълшебната фея. Нейното име е Хирургия и очакванията към нея са прекалено големи и прекалено крайни. Както да превърне най-голямата тиква в кръчмарска принцеса или поне в мълчалив детайл към кожен салон на S класа. Така и да направи нещо с плодовитостта на майките, които ще родят четири Инджита и петима Мехмеди още преди да е свършил любимият им сериал.

14-годишните пепеляшки от сбърканата силиконова долина не са виновни за мечтите си. Нито за тяхното димитровградско качество, нито за дефицитното им количество в гетото. Виновни сме всички, които не можахме да им дадем като пример дори толкова разбираем за тях образ като Азис. Който също идва от махалата, също използва тялото си като комерсиален фетиш, но бачка здраво и плаща данъците на 1 милион лева. Ако покрай него се бяха отгледали наполовина толкова редовни данъкоплатци, колкото хора изпедерастяха – в силиконовата долина щеше да има повече житейски смисъл. А не пепеляшките да слушат приказки, в които вълшебната фея носи скалпел, но е забравила торбата с презервативи. Мръсни са тези истории – защото се случват на мръсно място и защото дори децата в тях приличат на стари мръсници. Но вече е късно приказката да бъде променена. Може само да бъде разказвана.