Блогът на Анатолий Дилов

Всички знаем къде живеем. Всеобщо позната е идеята, че тук, в България, човек може да се пазари за всичко – за работа, за заплата, бонуси, повишения, салам в магазина, картофи на зеленчуковата борса, болнична помощ, актове по пътищата и т.н. За мен описаното до тук, обаче не е интересно, исках нещо ново!

Качил съм се на 111 и отивам към НБУ (Което пък ме подсети за първият път когато се качих на метрото. Беше преди 3-4 дена. Купих си билет и забелязах, че има дупка на въртележките на входовете, в която да го натикам. Докато посегнах да извърша съответното действие с натикването, продавачката от кабинката почна да се хили и ми каза просто да премина… Явно е личало отдалече, че за първи път влизам, но да не се отплесвам :)). Но преди това да спомена, че предният ден имах желанието да си изкарам студентска карта за транспорт. Отидох, редих се на опашката и какво стана – натириха ме да ходя някъде на майната си, за да си изкарам задължително електронна. Ае, къш, ще пътувам гратис. Имах желание, но щом те го нямат – тц. Вече е време да продължа историята от 111. Возя си се, пърхам към университета и се качва контрольор, можех да слезна, защото минаха 2 спирки докато дойдат до мен, ама честно казано – мързеше ме да се поместя, пък камо ли да сляза. Идва при мене и се установи, че не съм редовен пътник, та ето диалога (по спомен):

- 10 лева Ви е глобата.
- Предлагам да си я делим.
- Какво имаш предвид!?
- Не ми трябва обратна разписка, не ща билет за нередовен пътник. Аз съм на аванта, ти – също.
- Амиии…
- Е ти 2 лева.
- Пфф, човек, дай поне 7…
- К’фооо, аз 7 или 10… По-добре после да си пътувам с тоя билет година и половина, бе!
- Добре, дай 5 тогава…
- Давам ти 3
- Леле, леле, ти си по-голям циганин от мене, бе!
- Хаха, знам, е ти 4 и здраве през новата година, чао.
- Айде.

Абсолютно ROFL! Не съм и очаквал, че можеш да се пазариш за такова нещо… Пред останалите пътници… Забавно е от време на време (веднъж – два пъти годишно) да се качиш в градския транспорт.