Блогът на Анатолий Дилов

В събота, на 19 този месец ми се наложи (вече почна да ми става навик :/) по работа да си развея панталонките до съседна Гърция. И този път искам да споделя някои интересни случки от преживяното, както и огромното ми удоволствие като прехвърлям спомени.

Първите 2 забавни случки бяха на границата – едната на нашата – по повод винетките. Карам без винетка. Нек’ва стара – седмична, залепена още през януари. Няма да съм редовен откъм винетка докато не ми предложат пътища като за 70 кинта/година. Не знам защо, но този път на граничния пункт се заядоха – и преди съм минавал, и преди със старата винетка – само ми споменават, че е стара и така не може, има закон, но… Е тоя път трябваше да ги цакам с 10 кинта, гррр… И защо при изход от България?! На излизане се продават задължителни винетки за в гръцко, а на влизане гърците трябва да си вземат от най-близката бензиностанция. Пращи от хитрост, нали…

Втората случка – на следващия пункт. Гръка искаше да си отворя багажника. Направих го. Съответно вътре видя едно ножче (за което говорех и преди в “Образованието ме кара да се страхувам се от бъдещето“) – заяде се за това (но пък нищо не ми каза за веригата на предната седалка) и не ще да ме пусне, и не ще… Пфуу, начи… :) Та да знаете – като ‘одите – слагайте ги под някоя стелка тия работи :P

Вървя нататък, но нещата не се получиха точно както бяха замислени – трябваше до следващ град да отида, до следващ и т.н. В крайна сметка за по-малко от ден ми се наложи да мина над 1000км заради законови (гръцки) наредби, но въпросът е друг. Манталитетът на хората – дели ни една ограда, а са съвсем други (от това, което съм виждал от кратките си престои). Поведението на пътя, поведението в магазините и по третоарите… Спирам да питам някой за посока, я знаят малко английски, я не, но се мъчат, помагат. Даже на 2 пъти се случи да звънят на техни познати и да ми дават телефона с идеята да се разбера с въпросния човек, който знае езика. Супер се зарадвах. Не че на други места го няма и не съм го виждал, но идеята ми е точно такава – една пикня разстояние, а каква разлика :)

Може би съм случил и на хоре, де, не знам, но останах с добро впечатление от отзивчивостта. Хем с GPS таркалям, но разни забутани улички ги нямаше – затова бяха толкова разпитвания на случайни хора. Един таксиджия се обади по станцията на диспечъра да пита, един друг човек – седнал в една градинка с кафе в ръка вика “чакай, колата ми е ей-там, карай след мене” – заряза всичко, качи се и ме заведе на мястото”

Споменах по-горе и за поведението на пътя. Направиха ми впечатление светофарите на кръстовищата – пешеходците имат изцяло “чисто” преминаване, не е като тук – завиващите и пешеходците вървят едновременно, всеки псува другия, клаксони и т.н. Друго – паркирането. Някое малко разстоянийце, искаш да се набуташ. Хората зад тебе те чакат – не свирят, не пилят гуми, не се бъутат да минават. Няма места – спираш на платното и пускаш аварийките. Чакат се, заобикалят те и никой не си сваля прозореца да те “похвали”.

И за завършек – малко смях по време на криза. На един от пунктовете нямаше начин да не спра и да снимам гледката. Нашенски Камаз, наблъскан с пясък минава границата. Физиономията на гръка беше страхотна (приличаше на О.О) след като човека слезна и си даде личната карта. В Голфчето зад него имаше 4 човека, които явно личеше как го зяпаха с интерес и умираха от смях. :) В цял размер снимката може да бъде видяна също и тук.