Блогът на Анатолий Дилов » Обща

Манталитет на един съсед

Анатолий — Sun, 20 Jun 2010 19:32:22 +0000

В събота, на 19 този месец ми се наложи (вече почна да ми става навик :/) по работа да си развея панталонките до съседна Гърция. И този път искам да споделя някои интересни случки от преживяното, както и огромното ми удоволствие като прехвърлям спомени.

Първите 2 забавни случки бяха на границата – едната на нашата – по повод винетките. Карам без винетка. Нек’ва стара – седмична, залепена още през януари. Няма да съм редовен откъм винетка докато не ми предложат пътища като за 70 кинта/година. Не знам защо, но този път на граничния пункт се заядоха – и преди съм минавал, и преди със старата винетка – само ми споменават, че е стара и така не може, има закон, но… Е тоя път трябваше да ги цакам с 10 кинта, гррр… И защо при изход от България?! На излизане се продават задължителни винетки за в гръцко, а на влизане гърците трябва да си вземат от най-близката бензиностанция. Пращи от хитрост, нали…

Втората случка – на следващия пункт. Гръка искаше да си отворя багажника. Направих го. Съответно вътре видя едно ножче (за което говорех и преди в “Образованието ме кара да се страхувам се от бъдещето“) – заяде се за това (но пък нищо не ми каза за веригата на предната седалка) и не ще да ме пусне, и не ще… Пфуу, начи… :) Та да знаете – като ‘одите – слагайте ги под някоя стелка тия работи :P

Вървя нататък, но нещата не се получиха точно както бяха замислени – трябваше до следващ град да отида, до следващ и т.н. В крайна сметка за по-малко от ден ми се наложи да мина над 1000км заради законови (гръцки) наредби, но въпросът е друг. Манталитетът на хората – дели ни една ограда, а са съвсем други (от това, което съм виждал от кратките си престои). Поведението на пътя, поведението в магазините и по третоарите… Спирам да питам някой за посока, я знаят малко английски, я не, но се мъчат, помагат. Даже на 2 пъти се случи да звънят на техни познати и да ми дават телефона с идеята да се разбера с въпросния човек, който знае езика. Супер се зарадвах. Не че на други места го няма и не съм го виждал, но идеята ми е точно такава – една пикня разстояние, а каква разлика :)

Може би съм случил и на хоре, де, не знам, но останах с добро впечатление от отзивчивостта. Хем с GPS таркалям, но разни забутани улички ги нямаше – затова бяха толкова разпитвания на случайни хора. Един таксиджия се обади по станцията на диспечъра да пита, един друг човек – седнал в една градинка с кафе в ръка вика “чакай, колата ми е ей-там, карай след мене” – заряза всичко, качи се и ме заведе на мястото”

Споменах по-горе и за поведението на пътя. Направиха ми впечатление светофарите на кръстовищата – пешеходците имат изцяло “чисто” преминаване, не е като тук – завиващите и пешеходците вървят едновременно, всеки псува другия, клаксони и т.н. Друго – паркирането. Някое малко разстоянийце, искаш да се набуташ. Хората зад тебе те чакат – не свирят, не пилят гуми, не се бъутат да минават. Няма места – спираш на платното и пускаш аварийките. Чакат се, заобикалят те и никой не си сваля прозореца да те “похвали”.

И за завършек – малко смях по време на криза. На един от пунктовете нямаше начин да не спра и да снимам гледката. Нашенски Камаз, наблъскан с пясък минава границата. Физиономията на гръка беше страхотна (приличаше на О.О) след като човека слезна и си даде личната карта. В Голфчето зад него имаше 4 човека, които явно личеше как го зяпаха с интерес и умираха от смях. :) В цял размер снимката може да бъде видяна също и тук.

Редовен в Picasa

Анатолий — Sat, 05 Jun 2010 21:55:52 +0000

Днес нещо ми прещрака и реших да стана редовен потребител в/на Picasa. Почувствах, че имам какво да споделя и реших да качвам някои подбрани и по-хубави (и/или интересни) снимки от ежедневието, екскурзиите, почивките. За целта сложих и линкче към моят профил в Пикаса и отстрани – в категория “Цъкелчета”.

Засега снимките са малко, но съм убеден, че занапред ще стават все повече и повече. Това е и причината да им намаля размера до 1024px на най-голямата страна. Пък и вярвам, че няма нужда да са по-големи в web. Ако някой проявява интерес към оригиналите (обикновено 10-12 MP) – те са на разположение и нямам нищо против да ги споделя – начините за комуникация с мен са ясни :)

Данъчни калкулатори за МПС

Анатолий — Wed, 02 Jun 2010 12:28:30 +0000

Решаваш да си вземеш друго превозно средство – я някоя друга кола, я джипка, бусче, каруца, няма значение – правиш някакъв рисърч преди това – освен цена и консумативи навлизат и други разходи – гражданска застраховка, каско, данък и все суми, които не са за пренебрегване, примерни цени в лева са съответо – 350-400, 4000-4500, ХЛЪЦ.

Този пост се отнася за “ХЛЪЦ” – никой не ти казва как се определя тоя данък, няма калкулатори, чуваш разни неща от тук и там, ориентировъчни суми, а щом става въпрос за пари на въпроса “колко ще ми е данъка”, отговор от рода на “Амиии… Около 500 лева” не ме устройва :)

До скоро имаше такива калкулатори за данъци. В момента по нета са останали няколко, които смятат абсолютно неточно, а развитие по въпроса – никакво. Не е ли нормално да знам колко ще ме изцедят преди да отида на касата? Или както е всичко – трай си, пък каквото стане. Майната ви, НАП, имахте калкулатор на полу-работещия си сайт, махнахте го. Защо? Не можете да го поддържате? Не искате? Е, да, решението е ваше – и ножът и хлябът са във вашите ръце, а резултатъ – ясен: цигански изпълнения след 3тия свят.

Край на темата – започвам да се изнверям как стимулирате покупката на нови автомобили, а налагате десетки пъти по-висок данък от 20-годишните таралясници, които, раз’ииш ли, са десетки пъти по-екологично чисти от новите. Що пък да не карам с D-регистрация, що плювате тия, дето са си регистрирали яхтите в чужбина? :)

Гъз глава затрива, НАП. Знаете я тая наша поговорка, нали?

Шаренийки и разни други бутони

Анатолий — Wed, 02 Jun 2010 11:58:06 +0000

Както се казва – барабар Петко с мъжете – реших и аз най-накрая да се регистрирам в Свежо и да набутам един бутон. Хайде да видим какво ще стане, може пък и да е забавен резултатът :)

Пепеляшките от силиконовата долина

Анатолий — Mon, 24 May 2010 19:46:00 +0000

Досега не съм си позволявал да излея чужда статия в блога си. Този път ще направя изключение, а коментарите ще оставя на вас. Статията е на Калин Руменов, а оригиналният пост може да бъде видян във в-к Новинар.

Когато 14-годишна получи от родителите си нови цици за рождения си ден – това е приказката за Пепеляшка в чалга вариант. Това е историята за децата на прехода, който може и да е свършил, но ценностите му са останали непреходни. Това е приказката за тиквата, която се търкулнала, потъркаляла се и накрая си намерила балкански принц с баварска каляска. След което заживяла с него щастливо като тунингована тиква, а с нацупените си ботокс устни наричала щастливия живот лайфстайл.

Когато 14-годишна роди и кръсти бебето си Инджи – това вече не е турска сапунка, а безкраен цигански сериал без happy end. Това е мръсната приказка за пепеляшките, които ще правят сапунки и ще държат метли. С изключение на случаите, когато не държат поредното си новородено. Това е последното европейско място на икономиката ни по мръсотия. За което и през следващите сезони HR букмейкърите ще приемат залози на нисък коефициент, понеже по всичко изглежда, че ще го запазим.

Двете приказки за двете пепеляшки са сгрешената мечта за българската силиконова долина. В нея половината от пепеляшките не разбират от високи технологии и нямат творчески планове да ги произвеждат. Те няма да могат да произведат и парцалена кукла, затова децата им също ще си раждат сами играчките. Другата половина пък ще разчита на тялото си да им привлече инвестициите за технологии – например за нова Honda с VTEC технология.

Силиконът продуцира матрицата за лъскав живот, с който беше възпитано цяло поколение. То не заспиваше с плюшеното си мече, а с мечтите за големи цици. Децата на кючека вече пораснаха, получават полюции, бюстовете им се оформят и на места се среща разочарование. Че гърдите не са достатъчно повдигнати, че от тях се смеят прекалено малки зърна. Смеят се с ехидната усмивка на житейския провал, тъй като големият номер сутиен е най-доказаната формула за успех на bg масите. На нея самотна момчешка компания не й прави дори Бербатов. Просто защото Бербатов не се преподава на 14-годишните като мечта. А империята на сър Алекс Фъргюсън не е спечелила нито едно имиджово дерби срещу „Планетата” на инж. Пайнера. Също както Роналдо от Галата не е загубил нито един рунд срещу мис „Силикон”.

Детските силиконови фантазии са по-тъжна гледка и от най-бедните южноамерикански и африкански гета. Там след прашната топка тича примерът на Лео Меси и Дрогба, а заразното им вдъхновение всеки сезон имплантира нови кубици сбъднати мечти в богатите европейски първенства. Тяхната индустрия е построена върху таланта и труда, докато в лигата на пепеляшките се играе по правилата на сапунките и силикона. И се чака краят на мизерията да бъде свирен от вълшебната фея. Нейното име е Хирургия и очакванията към нея са прекалено големи и прекалено крайни. Както да превърне най-голямата тиква в кръчмарска принцеса или поне в мълчалив детайл към кожен салон на S класа. Така и да направи нещо с плодовитостта на майките, които ще родят четири Инджита и петима Мехмеди още преди да е свършил любимият им сериал.

14-годишните пепеляшки от сбърканата силиконова долина не са виновни за мечтите си. Нито за тяхното димитровградско качество, нито за дефицитното им количество в гетото. Виновни сме всички, които не можахме да им дадем като пример дори толкова разбираем за тях образ като Азис. Който също идва от махалата, също използва тялото си като комерсиален фетиш, но бачка здраво и плаща данъците на 1 милион лева. Ако покрай него се бяха отгледали наполовина толкова редовни данъкоплатци, колкото хора изпедерастяха – в силиконовата долина щеше да има повече житейски смисъл. А не пепеляшките да слушат приказки, в които вълшебната фея носи скалпел, но е забравила торбата с презервативи. Мръсни са тези истории – защото се случват на мръсно място и защото дори децата в тях приличат на стари мръсници. Но вече е късно приказката да бъде променена. Може само да бъде разказвана.

Да те праснат отзад… И да си тръгнат

Анатолий — Mon, 12 Apr 2010 12:03:57 +0000

Хааа, хареса ли ви топика на тая тема (devil)? Вероятно, затова я и четете, обаче ще трябва да ви разочаровам – почти убеден съм, че това, за което пиша няма общо с онова, за което си мислите. :>

Става въпрос за понадрана задна броня от бусче с номер E 6988 АТ. Пърхам си към университета и асфалта се е понамокрил вече от ръмящият дъжд, но въпросното бусче заедно с неговия шофьор са бляли нанякъде и ме попреместиха точно пред МВР болница. Щетите са незначителни и предложих двустранен протокол, онуй не ще. КАТ – пак не ще и с думите “нема никого да чакам” си се качи и си замина. Е да де, ама аз пък му записах номера и ще има честитка по пощата. Ето и какви са стъпките в подобни ситуации:

Никога, ама наистина никога не напускайте мястото на ПТП, ако го направите, както той, така и вие подлежите на наказание
Свързвате се с КАТ на тел. (02) 982 24 901/902/903
Идва патрул, разправяте се там, алкохолни проби, ала-бала, дава ви протокол
Пишете СИГНАЛ от вас и СВЕДЕНИЕ от свидетел, ако има такъв и го подавате в сградата на КАТ, там, гишето не помня кой номер е, ще се ориентирате – Деловодство пише над него, забутано е в лявото крило

Общо взето до тук свършва официалната част и въпросният водач остава без книжка от 1 до 3 месеца, като най-разпространеното и често явление е 1 месец. Та, честита нова година на всички, дето праскат и бягат – майната ви :)

Биг Брадър (не е луд този, който яде баницата)

Анатолий — Mon, 22 Mar 2010 22:24:13 +0000

Шит, фък, дрис, цвък, пръц, мрънц… Каквото и да кажа – няма да мога да опиша колко неприятно ми е, че започна Биг Брадър. Отново. Може би това е нещото, което ме подлудява. Дори и без да го гледам. И ако си фен, моля те – не продължавай, предполагам, ще се чувстваш обиден и засегнат.

Добре де, за какво е тази цялата еуфория? Толкова ли никой не е виждал банда олигофрени на едно място? Не? Нека се замислим пак. Вярвам, че на повечето от нас се е случвало поне веднъж да се качат в родния градски транспорт (наречен в следващите редове КЛОЗЕТ1). Грр… Тръпки ме побиват при мисълта за смрад, адския студ/жега, стадото от неграмотни, прости и обезумели хора, които вече от проблеми не са с всичкия си. Деам, още преди да влезеш в КЛОЗЕТ1, въпросните говедца започват да се блъскат, тропкат с копитцата си, мрънкат или крещят. КЛОЗЕТ1 се превръща в малка лудница, населена от развилнели се диви животни.

Да оставим БГ представата за ->рейс<- и да се върнем в Биг Брадър. Хм, не е ли същото? :) Едните са открити простаци и не се притесняват да мажат лицето си с лайна, а другите – почти скрити такива. Защо почти? Защото не им се получава напълно. Може би успяват да заблудят членовете на КЛОЗЕТ1… Но пък се получава за 2-3 дена. След това губят и тях, но все пак няма нищо чудно, нали – всички сме свикнали на горски изпълнения – всеки ден гледаме и всеки ден ще гледаме, докато на малко повече хора не започне да им дреме. До тогава ще се минава на червено, КЛОЗЕТ1 ще изглежда като консерва с копърка, маршрутките ще се карат от полу-трезви, такситата пък – от миризливи и съмнителни личности, няма да се спира на пешеходните пътеки, по пътищата ще има кратери, в 4ти клас ще се подготвяме за матурата след 7ми клас (литература? какво говориш, мен, нека започнем първо от по-правилно изписване на собственото ни име), ще минаваме по третоарите, а отстрани ще профучават пликчета с боклуци, хвърлени през прозорците, подобно на комети и естествено – тия, дето държат на външния си вид, ще носят втори(трети/четвърти) комплект дрехи и обувки, защото навън е толкова мръсно и преди да са отишли на работа са прашни като каменоделци. Мйеах. Да живее майка България и циганиятя в нея.

Пак се връщаме в Биг Брадър и разсъждаваме на глас върху въпроса “Наистина ли на повечето им е толкова забавно или са малоумници?”. Аз залагам на малоумниците. И това може твърдение няма нищо общо с недоволството ми към Брадъра. Не искам някой да ме разбере погрешно – на въпросния “Брадър” му се радвам – ултимативната идея за събиране на зрители и машина за всичко останало, което няма значение в този пост, но това силно се откроява от отношението ми към групата от “фенове”. И след като вече темата за горния въпрос е отворена следва да се доразвие – защо някой ще гледа 3 месеца няколко превземковци в затворена среда без абсолютно никаква полза от това за него? Доста еквивалентен въпрос – какво е интересното в гледането на Наскар – коли, писта, права, ляв завой, права, ляв завой и сме в началната точка… Искам да съм сигурен, че нещо аз не съм в ред, а не останалите 80 ако не и повече процента – вярвам, че дори и аз да съм изпадняка в случай, че 80%+ са ОК – би ми било по-добре.

Едно твърдение и въпрос за домашно: 80%+, за които говоря, гледат Биг Брадър на масата, пред телевизора. В същото време се опитват и да ядат. Държат вилицата с набодена храна на половината разстояние между устата и чинията си, устата им е отворена, а погледът – изкривен към телевизора. Не мърдат, но времето не е спряло – БИГ БРАДЪР е във вихъра си! Въпросът към предното твърдение е “Защо не могат да правят 2те действия едновременно?”.

Perl, SMTP, TLS, GMail – изпращане на e-mail

Анатолий — Wed, 03 Mar 2010 00:48:42 +0000

Трябваше ми набързо пърл скриптче за изпращане на e-mail-и през gmail smtp сървъра. Поразрових по нета, оказа се, че има написани доста интересни неща, но естествено и обилно количество глупости. Всъщност, повече време си загубих в търсенето на правилната библиотека. Реших да ползвам Net::SMTP::TLS, която не идва с default-на инсталация на ActivePerl за Windows, а до колкото помня и при чиста инсталация от FreeBSD портовете я няма. Изключение прави Strawberry Perl за Windows, която инсталира и TLS библиотеката.

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33

use strict;
use warnings;

use Net::SMTP::TLS;

my $sender = "you\@gmail.com";
my $password = "your-password-here";
my $recipient = "recipient_email\@here";
my $subject = "Sing me a song";
my $body = "Trah-lah-lah";
my $smtp = "smtp.gmail.com";
my $port = 587;

my $mail = new Net::SMTP::TLS($smtp,
Hello => $smtp,
Port => $port,
User => $sender,
Password => $password);

$mail->mail($sender);
$mail->to($recipient);

$mail->data();
$mail->datasend("To: $recipient\n");
$mail->datasend("Subject: $subject\n");
$mail->datasend("From: $sender\n");
$mail->datasend("Content-Type: text/plain\n");

$mail->datasend("\n");
$mail->datasend($body);
$mail->datasend("\n");
$mail->dataend();
$mail->quit;

Забележете, че преди body-то има 2 празни реда. Оставете ги така :) Разделят хедъра от боди частта.

Hatelist

Анатолий — Mon, 08 Feb 2010 10:27:41 +0000

От доста време насам наблюдавам по блогове списъци със желания и мечти. Честно казано – хубаво е човек да има такъв списък, макар и малко странно за какво му е. Например искаш апартамент и го записваш в тоя списък. И какво – по-бързо ще събереш пари. Или ако не го впишеш ще забравиш да си го взмеш? Баси, т’ва не са макарони, за да забравиш да ги хвърлиш в кошницата в магазина! Както и да е, мисълта ми е, че може би е добре да имаш такъв списък, защото по-лесно се приоритизират нещата. Примерно

Нови зимни гуми
Нова жена
Нова работа
Бира

Та понеже първо, че не виждам смисъла в wishlist-а за себе си, и другото – нещата, дето трябва да са в него са достатъчно тлъсти, че да не ги забравя, няма да създавам такова нещо. Затова пък ще напиша hatelist. Не съм виждал досега такъв по блоговете, а и може би чувството, че мразя нещо е по-силно от това да искам друго. Затова – ето моят hatelist, който не е подреден по сила, а по реда, в който са ми дошли на ум. Няма да го разширявам, пиша го и това е. Мразя:

Някой да е осрал кенефа и да не го е изчистил
Мокри дръжки на вратите
Непочистени улици
Фасове
Градски транспорт
Простаци
Надути кифли
Побългаряване – ааааа, направо избеснявам
Хората, дето си мислят, че са по-хитри от теб и играят на дребно
Кални обувки
Изборите за парламент, кметове, правителсво…
Еуфорията покрай тъпо събитие (абитуриентски балове, концерти, etc)
Сополи по ръкавите
Безсмислените групи във Фейсбук (не ми дреме, че си се целувал с поне един от твоите фейсбук приятели)
Лелките по държавните гишета
Недомислените закони
Пияни жени (баси противното нещо, пияна и повръщаща жена, аааааа :/)
Продавачки, люпещи семки
Дебели деца, дето не могат да се качат до 3-тия етаж на училището си
Нахалните бабички по спирките
Закъсняването за срещи
Безинтересните (и/или безсмислени) предмети в училищата и университета
13-годишните дрислички със самочувствие на… Не знам и аз какво.
Фръцкащите се с реплики на Vertu. Селооооооооооо…
Лизинга (за жалост в днешно време не можеш да се отървеш от него, обаче)
Некомпетентни служители, попаднали на работното си място по не-каналния ред
“Хитри” шефове
Идеята, че светът се върти около определен човек. Ще се съмне и без тебе!
Некадърен firmware (software като цяло)
Фирмите, търсещите служители с 10+ години стаж, но предлагащи заплата като за 4
Скръндзлъка
Псевдо-приятелите
Малките душици
Самочувствието без background

И така нататък, заболя ме главата от тия глупости, като се замисля за всички тях наведнъж. The end.

Посрещнахме я (новата година ;))

Анатолий — Sun, 03 Jan 2010 21:17:49 +0000

Еха, ето, че вече новата година е тук – честита нова 2010! Имаше неработни дни, Коледа, после няколко дена, които бяха тоооолкова мудни (поне за мен), още почивни дни, посрещането И ПАК почивни дни. И всичко това – свърши. Само не ми стана ясно защо не чух за нормалните поражения – откъснати пръсти и ръце, извадени очи, като след война. Надявам се не защото реших да не чета новини и да не пускам ТВ-то по празниците, а защото хората са се вразумили.Днес, като край на празничните дни, приключих с информационното затъмнение, и вечеряйки, подочух някакви интервюта с ученици – “ваканциата ни е малко, протестираме” и от сорта глупости. Дори имаше споменаване, че трябва да е поне 20 дена, за да могат да изтрезнеят тия от 5-6 клас. Позабавлавах се и продължих да ям с “ОМГ!”. Както и да е, не веднъж или 2 пъти съм казвал, че светът има нужда от все повече и повече барманки и сервитьорки. Може би точно затова е идеята да се раздели образованието на по-малки групи – от 1 до 4 клас и така нагоре. Поне да могат да ни върнат точно ресто, макар и без касов апарат. Но това разделение е за далечното бъдеще, по-близо е (догодина) средното образование да се смъкне до 10 клас. Браво, хвала! Това ще са бъдещите кравари и продавачки!

Стига песимизъм! Вече сме в ново десетолетие, 2010 година! Обикновено на такива възклицания съм настроен с отговор “so?!”, но от известно време новата година за мен носи нови неща, наистина. Ето защо за новата година пожелавам повече желание за работа и много значителни промени, защото съм определено зад мисълта “The slower we move, the faster we die”. А лично на себе си – само едно нещо, но нали знаете защо “вторият живот” се нарича “втори”… Защото в подписите на мейлите, например, не се пише ICQ-то, Skype-а, мейла или телефона от “втория живот”. По дяволите, затова е “втори”!

Засега обновлението приключи

Анатолий — Tue, 29 Dec 2009 12:53:22 +0000

Да, и в тази тема ще поговоря за блога – като тема, позициониране на различните widget-и, плъгини, страници. Може би ще се повторя отчасти – в няколко теми споменавам помалко, но нямаше начин – всичко става бавно и постепенно. За хубавото (аз иначе съм много скромен човек :P) човек трябва да се потруди и почака.

Почти от създаването на блога ровя за тема, която да ми допада, за приличен външен вид – нито прекалено тъмен, нито прекалено светъл. Да, смених доста теми и на всяка една от тях до момента съм откривал кусури, недомислени работи, неудобства или некачествено изпълнение. За момента съм се спрял на iNove. Естествено, имаше малки проблеми, но много лесни за разрешаване. Хареса ми възможността за по-сложни конструкции от widget-и. Там беше и единият от проблемите. Ако някоя от 4те секции (север, юг, изток, запад), които се виждат на скрийншота, е празна, по подразбиране се запълва с някакво съдържание като последните коментари, архиви и т.н. Това не ми допадна, защото не бих ползвал засега 3 колони в блога, ето защо пипнах малко в кода на темата и по-точно в sidebar.php. Махнах парчето с изток и запад:

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25

<div id="centersidebar">

<div id="eastsidebar" class="sidebar">

<div class="widget widget_categories">
<h3>Categoriesh3>
<ul>ul>
div>
div>

<div id="westsidebar" class="sidebar">

<div class="widget widget_links">
<h3>Blogrollh3>
<ul>ul>
div>
div>

div>

Това беше най-лесният и безболезнен вариант. Засега не ми трябват 3 колони, но ако след време се окаже, че ще е по-удобно – много лесно бих върнал отрязъка с код на оригиналното му място.

Следващото, което поправих беше свързано с валидацията на HTML-а. Да, това не е проблем, но пък не ми харесва валидаторът да изкарва грешки и warning-и заради глупости. Имаше 4 празни тага (и не винаги, а в определени случаи), в които сложих и всичко заспа. Ето, че приключих с темата. 10 минути, тук, а в действителност – месеци, колко по-приятно е да се работи на теория, нали? Няма да се отплесвам по темата с побългаряването, тъкмо ми е олекнало през празниците.

Другата новост от последните няколко дни е отделената страница за мнения и коментари – може да се достъпи от менюто горе, секция “Книга за гости”. Също така пипнах малко и About страницата – вече е в малко по-цивилизован вид.

И както знаем – само виновните се оправдават, затова ще го направя и аз – да, постът е изцяло с рекламна цел, да ви up-не малко RSS-ите ;)

И всеки следващ ден – по нещо ново

Анатолий — Fri, 18 Dec 2009 13:13:56 +0000

Преди да започна със същността на темата, нека да честитя първия по-сериозен сняг на Софиянци и да спомена, че на 18 декември 2009 година зимата пак ни изненада. Дано няма много катастрофи, да мине без жертви или пострадали. Сутринта по пътищата беше отвратително: неизчистени и хлъзгави улици (всички, включително и Цариградско шосе), задръствания, до болка познатата изнервена обстановка, която все още не мога да си обясня защо хората си я създават сами на себе си. С точно две думи: чудна картинка.

Време е да започна да пиша и за това, което искам да кажа, всъщност. Ще говоря за блога и промените в него. Съответно и за оставащата работа, която трябва да свърша по него. Макар, че не е нищо ново, с което да блести, нито пък се откроява с невероятните си постове, желая и се стремя да бъде нещо като етикет за мен в нета (освен LinkedIn профила ми :P). Това е и причината да се опитвам да го държа поне подреден и чист. Хрумна ми, че няма да е лоша идея ако добавя и няколко линка отстрани: LinkedIn, Facebook и един готов Click & write за мейлчета. Това е първото нововъведение (като ще добавям в секцията и други линкове, които смятам за подходящи).

Втората новост е в края на всеки блог-пост. Възможност да се сподели някой от постовете в различни (чудя се как да ги нарека с общо име) social networks. Нямам кой-знае колко посетители (в момента според google analytics са около 30 уникални на ден, благодаря ви), а се съмнявам и голяма част от тях (вас :P) да изгарят от желание да споделят във фейсбука някой мой пост. Затова тази шаренийка е по-скоро за собствено удобство, пък дано и да видя читател да я използва за шеър на някой от постовете.

Третата и най-голяма промяна е свързана с изгледа на началната страница. До сега не съм използвал в никой от постовете си тагът more, което малко ще забави процесът на промяна. Но в какво се състои тя – идеята ми е с първите няколко изречения по мой избор да се представи темата в началната страница, пък ако читателят иска да продължи с четенето – да цъкне на линка в края на въведението. Това е първата тема, в която използвам въпросния таг, но ще се опитам максимално бързо да поправя грешката си и в предишните.

Защо (и как) се навъдиха толкова олигофренчета?

Анатолий — Mon, 14 Dec 2009 10:32:54 +0000

В тоя пост ще говоря само за моето мнение към заобикалящата ме среда. Няма да намесвам коментарите на приятели и познати, нито цитати от действителността, а случайни и произволни примери, които се виждат всеки ден. Поне от мен. Ако някой се разпознае в следващите редова – да се чувства свободен да ме отърве от присъствието си.

Ще започна с нещо, което ми направи доста кофти впечатление преди време. Отивам да се запиша в НБУ и ми викат нек’фи тестчета да направя – ок, проблемът граничи с нулата. Тест по български (без литература) – елементарна граматика – запетаи, пълен/кратък член, етц. Наплющях го набързо, както и останалите и си заминах. Оказа се, че всички са държали такъв тест (нормално), но една мнооооого малка част са изкарали смислен резултат (ненормалното). Добре де, верно неграмотни, ама чак толкова… Толкова ли не можаха да се научат, че “не мога” са 2 думи… :/

Продължавам нататък със заобикалящата простотия. Всеки се мисли за най-хитър. Или ако е малко по-скромен и не е превъзходен, то поне по-хитър. Караш вечер, тъмно е. Срещу теб върви некъф мизерник – нацепил дълги. Светнеш му – нищо… Светнеш му два пъти – пак нищо… Почваш да му светкаш нон-стоп – не се сеща! Влязал си в задръстване. Колите едвам се поместват, а пред теб – кръстовище (абсолютен пример за кръстовище под формата на +). Пускаш напречно минаващите, отзад те настъпват, свирят, мигат, за да минеш. Къде ще отидеш, българино? На майната си? О, извинявай, ще се преместиш с 1 кола дистанция, за да запушиш кръстовището, та нека им е гадно и на другите, че ти си педераст. Правилно, бях забравил, че от теб блика интелект (на кафяви пръски)! :/

Няколко думи и за олигофренчетата от топика на темата, неграмотността, тъпотията и нещастните душици. Баси, някой пробвал ли е да прочете коментарите след някой клип във VBox-а, примерно, след някой торент или след пост във форум. Във VBox-а е непосилно за мен. Няма смислен коментар. Всичките са от едни и същи недоносчета, които се пряват на велики: “тате с вартбурга ще го издуха тоя нещастник с STi-ката, дето не може да кара” и от сорта. Съответно на шльокавица, която едвам се разбира. Или само малки, или само големи букви, няма точки, няма запетаи, ходи се оправяй какво искат да ти кажат. Отказах се да чета коментари, от тях разбираш само колко по-тъп бил предния коментиращ, как ако не пратиш съобщението на 15 човека щяло да се случи нещо си, етц. WTF бе?! Не мога да повярвам какви обилни количества простотия се лее. Как се стигна до това?! :/

Приемам, че има нещо сбъркано в образователната система (нещастната “образователна” с-ма, за която ще говоря по-късно. Не че няма сбъркано и в нея…) и оставям темата за неграмотността. Това, че си неграмотен няма почти нищо общо с природата ти. Да, но това, че си олигофренче, мизерник И (тука няма място за ИЛИ) дебил – няма общо. Тъжно е като видиш някой 10-30 годишен акъла му да стига колкото да върви изправен и не на 4 крака. За пример ще дам Диян Дачевски от Грудово, който според мен е един от тъпите герои на съвременното ни общество. Баси, как може да си такъв идиот? :/

Добре, приемам, че се е родил с остра мозъчна недостатъчност и лек за него и неговото поколение от нещастничета няма. По тази причина поглеждам малко по-нагоре в общността (поне според мен трябва да е по-нагоре в йерархията) и ще разгледам профила на съвременен български полицай. Хванал нашия тоягата, търчи и шляпа подир няк’фа мишка. Ама и ти си хитър кат’ гнил морков. :/

Преди малко заговорих за образованието. Че е мизерия – мизерия е. Не искам да се пускат всички по изпити и тестове защото “ще си троши главата после сам”. Не искам да бъде налагана представата, че висшето образование е задължително и че без него нямаш бъдеще. Нека разгледаме една средностатистическа пача. С акъл до толкова, че да се усети, че като яде супа не може да мляска, защото ще се олее с фидета ( т.е. поредното олигофренче). И к’воооо… Като завършиш висшето си по Мениджмънт в туризма, Икономика или право нима няма да продаваш гащи в някое павилионче или да ми сервираш бирата и да ме гледаш накриво? Ако не си ме разбрала ще го кажа по-просто: и на челото да си я лепнеш уникалната диплома, която си взела ще си останеш все така смотана и няма да си по-различна от поредната барманка, сервитьорка или продавачка. Не се нервирай, не си виновна ти. Поне не изцяло. Виновни са (отчасти) и учебните заведения. Особено тия с импулсни телефони. Нямам думи :/

Щяла да се затрие България. Е това държава и общество ли е? Неслучайно завършвах всеки параграф с :/

Използвал съм ресурси от seir.bg и vbox7.com.

Амин.

Твоето любимо блог-четиво

Анатолий — Fri, 27 Nov 2009 11:52:04 +0000

Силно се интересувам от предпочитанията на посетителите. Това е и причината за този пост, както и за анкетата. Ще се радвам да оставите коментар по въпроса – какво ви привлича в един блог? :)

Затишие пред буря

Анатолий — Tue, 17 Nov 2009 16:24:39 +0000

Вече тъмно, остана малко време да напляскам няколко реда за изминалия период, настоящия и какво предстои занапред. Не всичко занапред е сигурно, но очакванията са големи.

Близо месец блогът беше зарязан откъм писане на нови статии, но през това време се случиха не едно или две нови неща. Мина през няколко нови теми, доста плъгини и други благинки бяха тествани. Машината на която се таркаля се сдоби с нов UPS, както и нови дискове – пу, пу да де й е уруки и да си ги ползва със здраве :P

Откъм личен план – и там, обиколиха се интересни и приятни места – Рилските езера, Мелник. Преди това си направихме и няколко снимки на в. Мусала. Имам намерение да избера по няколко от най-добрите снимки от местата и в няколко поста подред да опиша (до колкото си спомням) маршрута :)

Стана ми интересно и друго – блогът, макар и недокосван откъм нова тема, все още се посещава. Доста голям процент от препратени хора от търсачки, доста по-малко от директни посещения и естествено от ботове. Та с една дума – 10х

С времето – повече, намислил съм освен за псевдо-екскурзийките да пиша и за клъстеризация – хрумна ми, че ще ми е доста по-удобно при ъпдейт, ако клъстеризирам блога, та – ще се пробва. Имам какво да кажа по въпроса с Jackrabbit, Oracle, JBoss и lookup-а на datasource-ове, така че имам мат’рял до около нова година :)

Та… До по-късно днес (може би)