Овчарски водопад

Райското пръскало

Пещера “Проходна”

Водопад “Скакля”

Чудните мостове

Язовир “Кърджали”. Ходил съм, но не съм го виждал от толкова високо. Трябва да повторя…

Ето с едно такова Балкан Парти дадохме и началото на Сезон 2010. Малко се забавих с поста, затова ще обединя последните 2 weekend-a, като БП беше първият. Както казах, събрахме чета (Балкан Партитата са известни също и под името “Четничество” :D), натоварихме обилни количества от различни суровини и заминахме към баира. Времето беше супер, не се повтори случката от миналата година (съботата – уга-буга около огъня :D, къси ръкави, жега, лудница… Събуждаме се неделя по някое време – 20-тина см сняг, а ние по тениски). Така да върви и за напред :P

Мина weekend-a под формата на БП, мина седмицата под формата на работа, дойде и следващият weekend. Този път съставът с четниците се промени малко и решихме да бъде баш екскурзия – събота до Съевата дупка (като от там решихме да обядваме в Ловеч :D), а пък в неделя – Стобските пирамиди с обяд в град Рила. Пътят към Съевата дупка не беше страхотно лош, виждали сме места къде-къде по-зле, а за Ловеч – малко тясно, но пък… Не се оплаквам с една дума. На входа на пещерата ми направи странно впечатление ценоразписа (който съжалявам, че не снимах) – имаше такса за снимане – от фотоапарат/телефон с камера/камера. В Ловеч пък попаднахме в хотел с тераса над р. Осъм (защо винаги като кажа р. Осъм си мисля за awesome :D), в непосредствена близост до закрития мост. Останахме доволни и дори си направихме планове за ново посещение :)

Общо взето, не усетихме как минаха няколко стотин км, как се свечери и като цяло как мина деня. Дойде и неделята и се запътихме към с. Стоб и към толкова прочутите в последно време Стобски пирамиди. Пътят – хубав е, доволен съм, в перфектно състояние, ако трябва да го сравня със софийските улици… :) Разстоянието отново не е кой-знае какво – 250 км в 2-те посоки, при положение, че ние се повъртяхме в търсене на храна в гр. Рила, където, в една от кръчмите, се запознахме с местния футболен отбор :D, треньора им и куп други участници в това иначе толкова успорвано първенство. Но да се върнем на с. Стоб. Спирам пред “входа” към пирамидите и гледаме с компанията едно павилионче за вестници, на което е лепнат принтиран A4 лист с текст “Такса х лв.” – до колкото помня, 2-3 лева беше, нямам спомен. Спогледахме се с O.o – все едно да отидеш на Морените на Витоша за 2 снимки и да ти искат пари? По-нагоре се примирх с идеята – имаше направени парапети, дори една мома, която разказваше митове и легенди за девойки, хвърляли се от върха.

Направихме си снимките, хапнахме (е как, може ли да отидеш на разходка и да не се наядеш), върнахме се и в момента обмисляме следващите походи. И после се чудиш дали на километражът му има нещо, че се върти толкова бързо ^^

Стига песимизъм! Вече сме в ново десетолетие, 2010 година! Обикновено на такива възклицания съм настроен с отговор “so?!”, но от известно време новата година за мен носи нови неща, наистина. Ето защо за новата година пожелавам повече желание за работа и много значителни промени, защото съм определено зад мисълта “The slower we move, the faster we die”. А лично на себе си – само едно нещо, но нали знаете защо “вторият живот” се нарича “втори”… Защото в подписите на мейлите, например, не се пише ICQ-то, Skype-а, мейла или телефона от “втория живот”. По дяволите, затова е “втори”!

Ама като всяко нещо – и това си има своите последствия. Не знам как се нарича когато се прекали с почивката, но в момента ми се случва точно това. Вече е 6 сутринта, след някой и друг час ще бягам за работа, не съм лягал, а още не ми се спи. Лошо, предполагам, че през деня ще съм увяхнал :(

Случката е от една далееечна неделя – 16 август, в която няколко човека решихме да изкачим връх Мусала. Супер – направихме си сандвичи сутринта, погледнах до къде трябва да отидем и колко време ще се ходи пеш, има ли лифтове и т.н. Пътят, който трябваше да се измине с кола е трасето София – Боровец (около 70 км). Пътят е добър и го взхме за добро време без да сме бързали. От Боровец трябваше да хванем лифта до Ястребец – ние сме полу-мързеливи, псевдо-катерачи и избрахме по-лесния вариант. Цени на билетите не помня, но и няма значение – сигурно вече не са и актуални.

Когато слезнахме от лифта се позабавлявах с идеята за местен бизнес – транспорт от края на лифта до вратата на хижата. Имаше малък джип, който вървеше разстоянието от 5-7 км напред-назад като локомотив (тогава не сметнах за нужно да го снимам и съжалявам :/). Явно имаше и по-мързеливи от нас, защото бизнесът процъфтяваше. Самото ходене, качване, слизане, почивки и т.н. не са интересни, но ми направи огромно впечатление колко много хора имаше. От съвсем малки деца, помъкнати от родителите си, до доста възрастни хора. Останахме около половин час на върха, като там винаги имаше невероятно много хора – един слиза, 2ма се качват :)

Беше страхотно, препоръчвам го като дестинация за раздвижване. Времето трябва да е наистина хубаво – бяхм там август, но по снимките се вижда сняг. На по-голяма височина имаше и доста сериозна мъгла.

Отдавна имах желание да напиша няколко поста за съботно-неделните разходки, но честно казано не ми се занимаваше със свалянето на снимки от фотоапарата, писане на постове. Намерих такова време и ето го първъят пост – Рилският манастир.

Събота – свободен ден – ден за шматкане. Зяпам по оптиките и си търся очила. След половин-дневно обикаляне си харесах, но оставаше още половин ден. Къде-къде и се сетих за Венци, който спомена преди няколко дни, че ще ходи до Рилския манастир – имало някакво събиране там, етц. Звъннах му – не вдигна телефона и реших директно да се замъкна до там (с малка компания :>).

Пътят не беше никак лош, манастирът го имаше като POI на GPS-а и стигнахме за доста приемливо време, а манастирът – в доста по-добър вид, отколкото го помня преди години. Видимо реставриран – боя + икони. Външните икони също бяха фикснати.

Няколко хубави снимки и телефонът ми звънна – Венци! Вече не бил там – засякохме се около Дупница, прибрахме се, вечеряхме в един китайски и денят завърши. Следващата разходка ще е до връх Мусала :)

След няколкочасови задачки стана обяд и най-близките места за хапване бяха около НДК. На отиване фонтанът в подлеза работеше и нищо необичайно. След хапването, обаче, посоката към колата на Венци беше пак от там и като минавахме вода нямаше. На дъното на най-вътрешната част забелязахме, че има една сравнително голяма риба, която се таркаляше на сухото. Рофл – почнах да се хиля като пълен идиот отгоре (както и от снимката се вижда – ние бяхме на високото) и което много ме изненада – явно някой ме забеляза от минаващите и се събраха една купчинка хора да зяпат какво е толкова забавно?! О.о Както и да е, тръгнахме си от там, пообикаляхме малко по кафета и паркинги, имаше ходене и до Mitsubishi motors (и установихме, че не работят в неделя) и всичко това с цел да минат известно количество часове – до 20.00 (за това по-късно). По време на обикалянето разбрахме, че Dunkin’ Donuts имат съботно-неделни промоции – взимаш 6 понички и получаваш 12 на същата цена. Аванта за свине, от която не се и поколебахме, че трябва да се възползваме ^^

Мина време, оставаха още час – 2 до 8 и се пренесохме покрай езерцето на Бизнес Парк – София. Там също имаше риби, но този път не на сухо. Видяхме 2 по-големи и доста малки, които се въртяха около брега – хората им подхвърляха какви ли не парченца храна. Наближи 8 и се събрахме цялата компания, ентусиазирани да гледаме 3D Ice Age. За пръв път ходя на 3D кино – беше забавно, имаше осезаема разлика. Единственото, което не ми хареса бяха очилата – може би с малко по-голям размер филтри щеше да е по-добре, защото с настоящите се виждаха отражения извън рамките. А за филма – като за 3та част беше забавен, но не може да се сравнява с първите два.

Ще се постарая да навия всички (или поне по-голямата част) да си направят блогове, за да мога да давам линкове към човека, за когото говоря :D както направих по-горе с Венци.

Супер прекарване, много подобни недели занапред. Сетих се и още нещо, рибоците в Бизнес Парка имат страхотен дом, само не знам какво правят зимата там (струва ми се, че нямаше вода през зимата като съм минавал към разните офиси)

Затова пък отидохме по горите – далеч от цивилизацията. Малко търсене по сателитни снимки и си избрахме място на 20-тина km от София, посока Самоков. Чисто е, може да се стигне лесно с кола, дори и ниска – пътят е асфалтиран и поддържан – клоните отстрани са изрязани. Почти безлюдно е, но пък има покритие на мобилните оператори и чатът не е проблем :D

Намира се, както казах, по посока Самоков, зад ресторант “Златна Рибка” (или Риба – не съм сигурен какво пишеше). Ето отбивката на главния път, която е доста замазана и скрита в едни шубраци. Както казах – почти безлюден, от време на време някой планинар да мине:

Около пътя минава река, така че – има устройство за охлаждане ;) На повечето отбивки има почти готови огнища, само малко да се осъберат камъните и да се изчисти пепелта от предните посетители, събиране на малко сухи дърва и е готово:

Но допуснахме грешка – в софтуерния архитект няма естетика, разхвърля надениците и нямаше място за останалото :D

Едит: тия с кълцаното месо са най-яки :P