Блогът на Анатолий Дилов

Еха, ето, че вече новата година е тук – честита нова 2010! Имаше неработни дни, Коледа, после няколко дена, които бяха тоооолкова мудни (поне за мен), още почивни дни, посрещането И ПАК почивни дни. И всичко това – свърши. Само не ми стана ясно защо не чух за нормалните поражения – откъснати пръсти и ръце, извадени очи, като след война. Надявам се не защото реших да не чета новини и да не пускам ТВ-то по празниците, а защото хората са се вразумили. Read more…

Ехааа, имаше почивка! Толкова много й се радвам, чак не мога да го предам с думи – без лаптоп, без wifi, дори бях оставил само червеният emergency телефон включен. Голяма почивка, голямо ядене падна ;)

Ама като всяко нещо – и това си има своите последствия. Не знам как се нарича когато се прекали с почивката, но в момента ми се случва точно това. Вече е 6 сутринта, след някой и друг час ще бягам за работа, не съм лягал, а още не ми се спи. Лошо, предполагам, че през деня ще съм увяхнал :(

За жалост не изпълних обещанието си от предния пост, че ще говоря за Мусала същата вечер, от която беше и той. Макар и със закъснение в този ще разкажа за пътя, начина, състоянието и ще бутна няколко снимки (Нали трябва да се пофръцкам с Image Viewer-а от последния ъпгрейд :>) Read more…

Мъкааа, вече е вторник и все още не мога да се върна в предишното състояние. Въпреки, че не усетих как минаха 9те дни отпуска нанесоха вреда, която боря и днес. И всичко това след като съм бил с лаптопа в ръка и половината време съм си играл ремоут по едно FreeBSD. Мога само да си представя ако беше истинска отпуска :!

Ееех, отпуска… Заплануваните пътувания се провалиха и ето – време за разчистване на къщата, обикаляне по магазините, софтуерна и хардуерна чистка на сървър’о и естествено – блога. Read more…

Не мина много време откакто писах +/- празни приказки в блога и ето отново. Този път историйката е за вчерашния неделен ден, който мога да кажа, че определено беше добър край за седмицата. Read more…

След като и на другите от компанията им писна да работят и през укендите, решихме, че тези събота и неделя, а дори и петък ще зарежем всичко след дълъг период без почивка (за мен – 2 години). Измисленият маршрут беше за 3 дена до Видин (крепостта Баба Вида), минавайки през Белоградчишките скали и Магурата. Страхотно, но пък планът се провали – спътник установи, че не може да отложи срещата с Canonical и петъкът замина, а само събота и неделя – времето ни се видя малко. Read more…