Когато блогът ти започне да се появява повече по търсачките, да има линкове към теб – идва и спамът под формата на безсмислени коментари, обикновено с цел реклама и SEO. Има няколко начина как един блогър да се избави от тая напаст: Read more…
*Помахв* в неделната вечер :)
Разбрах, че е имало голям проблем с коментарите – при някои кепчата се е виждала, при други – не. Причината за проблема все още я диря под дърво и камък. Засега проблемът с руските ботове и мейли, завършващи на .ru, които се сипят със стотици на ден е с временно решение – вкарване на *.ru в спам листата.
Извинявам се за шитнята :/
Малко преди изкачването на Мусала (за което още не съм писал, но се очаква и това да се случи скоро :)) рових в една антична раница и вадих боклуци от нея, за да я приготвя за път. От нея изпаднаха две страхотни изрезки от плик за доставки по пощата. Не помня какво съм получил или кога, но не това е важното… В първия момент ги гледах и си мислех защо съм си играл да режа тия етикетчета и да ги пазя, но после видях датата – 2075 година, явно Български Пощи ЕАД живеят малко в бъдещето, макар, че се мотаят по няколко месеца с доставката :>
Личната ми карта взела, че изтекла. Отивам в районната община да подам документи за подновяване с идеята да си update-на и името на латиница (в настоящата е написано с ii накрая, искам да бъде iy). Почнаха се едни разправии, че не можело, какъв съм аз, че да си сменям името – ок, не се изненадах, нормално е все пак да не можеш да щракнеш с пръсти и да си смениш името. Поискаха някакъв документ, на който съм записан с iy – банова карта, диплома или нещо подобно, но след като всичко се взима от личната карта – с такъв не разполагах. Все пак се сетих, че на служебния пропуск имам снимка и името ми е написано както трябва – с iy накрая. Дадох него и онез’ на гишетата почнаха да проверяват. Пратиха ме да поискам удостоверение за името. Отидох на съседното гише и се почна една проверка по бумащините… Оказа се, че аз не съществувам. Поне не с това име. Мда, и кирилицата била объкана, майка им проста – неграмотна. Обадиха се в общината, където съм роден, за проверка на регистъра. Read more…
Вчера след разходка си бях наумил да разгледам Picasa-та и да качвам там снимки от разходки по интересни места, екскурзии и т.н. Като цяло да стане истински албум. Логнах се, тръгнах да разглеждам… Оказа се, че не мога да я вържа с google apps акаунта си. Не се трогнах много от това – все пак и google analytics не е съвместим с него. Второто нещо, за което не бях се замислял беше пространството за снимки, което ми предоставят – 1GB. Това определено не ме устройва, след като видях, че само вчерашният поход е заел близо 2GB от картата на апарата.
Вече почти реших – да използвам Picasaweb само за снимки към които ще има връзки от блога. Всичко останало ще си седи по storage дисковете вкъщи.
Продължение на Последствията от един удар.
Мда – не съм пешеходец отново. Няма да минавам през цигании, да гледам дебили и бавно развиващи се по рейсовете, което ме подсеща за една случка, но за нея – нататък. Read more…
И от преди съм споменавал какъв фен съм на циганетата, които съм виждал до този момент, но съботното преля чашата… Както не веднъж споменах – временно съм пешеходец, от което последва придвижване с градския транспорт. Научих няколко шорткъта пеша, един от който минаваше между 2 блока, заселени изцяло с мургавелчовци. Естествено – кочина, стъкла, парчета от какви ли не боклуци, включително явно изхърлени през прозореца телевизори. И да – бъдещите замърсители се таркалят в тия лайна, както и да е – това обичат, това правят. Вървя и 2 метра пред мен падат 4 обувки. А бе, кретени, неграмотни сте и не можете да разберете, че на кофите пише “пазете чистота”. Не сте глухи, слушайте какво ви говорят поне. И после как да не ги мразиш. Расизъм – НЕ! Т’ва тяхното е просто начин на живот. Лайната, боклука, мръсотията, простотията, неграмотността, свинщината. Имаше един доста приятен сайт – http://mangal.free.bg/, жалко, че го забърсаха. Поздрав с някогашното му съдържание.
Как да махнем всички записи в календара и адресната книга от Windows Mobile PDA без да използваме ActiveSync? На ръка – абсурдно. Единственият начин който открих е чрез премахване на pim файла в My Device директорията. Този файл се използва от PDA-то и не може да се изтрие директно, така че трябва да се използва леко глупав workaround. Файлът се преименува (на pim2, например), device-ът се рестартира, създава нов чист pim файл и вече можем да изтрием стария (pim2).
Готово, нямаме старите записи :)
ВНИМАНИЕ! Събитието е изключително рядко :P
Днес (07.08.2009 = 789) в 12:34:56 (= 123456) часовниците ще покажат 123456789.
Тази една секунда е достойна за празник – не я пренебрегвайте ^^
Предният пост ме подсети за тази тема. Влизаш в някой магазин и срещу тебе някаква некадърна продавачка – седи, чопли семки, фъфли си нещо със съседната овца. Влизаш вътре – разглеждаш, а онова: “Дъ ти помо’она с нещо…” – е как да не му кажеш “Тц, яж си там” и да излезнеш. Read more…
Едно от нещата, които отвратително много ме дразни са съобщенията “моля изчакайте”. Не говоря при разни сложни или наистина времеотнемащи действия, а за привидно никакви такива. Скоро някой ми даде името на една песен, изслушах я в тубата и ми хареса. Реших да я добавя в колекцията с дискове за колата и отворих датата за по-лесно да я дръпна, намерих я и плес – 45 секунди да изчакам. “Майната ви” и затворих датата, отидох пак в тубата, свалих flv-то и екстрактнах аудиото. Ето как се губят клиенти (което ме подсеща и за следващия пост). Read more…
Както написах – направих няколко промени. Очевидната – нова тема, надявам се да е по-добре от преди (ако не, както каза fuckthenorm – ще свикнете :D). Мнението за новия изглед мога да го разбера от анкетата (също малко допълнение към блога) в лявата колона.
Другото, което наистина успя да ме изправи на нокти – минах през всички постове и добавих тагове, резултатът – последният елемент в лявата колона.
Засега – толкова, нататък може и повече.
Нали съм пешеходец, днеска с рейсчето си се дондуркам към работа и малко преди орлов мост автобуса почна да хвърля къчове и да върти дрифтове по Цариградско. Беше ултимативно разбит 305, но шофьора явно беше се научил от преди :D – минаваше на по 1 педя от мантинелите на 2те страни и въртеше автобуса (от дългите кремвирши) почти напреко на платното. Бях най-отзад, а изживяването – страхотно – седиш отзад, държиш се, защото си като в блъскащи се колички, хората се дондуркат по седалките, падат, стават, пак падат, викат и крещят вътре… Беше наистина AWESOME!
А защо се случи – по едната лента беше разлято масло (може би) и като се лизна – отиде коньо у H2O-то :D
Последни коментари