Блогът на Анатолий Дилов

Сутрин е, рано е, разсънвам се. Лежа и ровя за за разни фирми и сдружения и случайно попаднах на една статия в jobs.bg на тема днешните абитуриенти – работа и заплата. Стана ми интересно и смешно и си помислих “хм, трябва да видя утрешните миячки, чистачки, продавачки, барманки и сервитьорки с колко вирнато носле са днес”. Еми, гледах първия клип и честно казано… РОФЛ. Нямах волята да продължа със следващите.

Писна ми, писна ми, писна ми, агрррххх!!

Вървиш, караш и пред тебе… Резнали пътя. Да – пътят, които вчера е бил цял, свършва. В младост по Ал. Малинов често стават неприятни задръствания и зад блоковете има удобен път, с който се избягва лудницата по булеварда. Но не и днес. Ето резнато от БГМапс мястото, ня което пътя… Свършваше. Внезапно.

Да – хубав завой, няма видимост… караш си и точно навърташ надясно и “би ли скочил на шибаните спирачки, защото пред теб има стена от пръст. А да, забравихме да сложим знаци, майната ви, оправяйте се”. Не, майната ви на вас – сложете скапаните знаци, щото аз хубаво спрях, а оня шитляк зад мене дето се движи на една сгъстена пръдня разстояние… А бе, пълно идиоти, kill ‘em all.

Същия ден, след 15 мин: Ситняково, там от 2те платна едното го няма – една дупка колкото човек дълбока, ама айде, вижда се от далече, хората си я знаят вече.

Същия ден, след 2 мин: ген. Данаил Николаев – тъкмо излизаш от подлеза и в лявото платно нек’ф свински камион/самосвал/не-знам-си-к’во беше спрял. Знаци – естествено подпряни на заднните му гуми.

Е добре де, винаги е така, толкова ли е трудно 20-50м да ги мръднете тия знаци, конуси или ако ще и един с лопата да маха там. Каква е тая свинщина, пешеходци по лъвов мост на червено пресичат, тия знаци не слагат (на завоя, в подлеза, където НЯМА накъде да кривнеш)… Т’ва тука се е превърнало в банда идиоти, в стадо. Дай им ракия и лютеница и ти стават слуги.

Мизерия.

ПС: Това не трябва да е в категория “Общност”, такава не съществува. Явно и на друг му е преляло.

Да – вече е release-ната stable версия. Няма да се задълбавам (и не мога, при мен е от около половин час) – това ще са най-началните впечатления от Galileo.

Най-много ме зарадва, че Galileo запали на 64bit-овата Java, за разлика от Ganymede. Тествах и с 2 версии – 6.0_12 i586 и 6.0_14 x64. За разлика от повечето приложения, за мен тук видима разлика имаше. Като за теста измъкнах един workspace с повечко проекти в него – имаше и малки, имаше и големи – отворих всичките. Разликата във времената за стартиране и пълно зареждане беше видима с просто око.

Второто, което ми направи впечатление беше значително повишените стандартни -Xms и -Xmx аргументи за виртуалната машина, както и PermSize-овете на launcher-ите.

И последното до този момент – install new software прозорецът – Пак имаме имена на линковете, както в по-предните версии и интерфейсът е по-разчупен. Харесва ми!

Ще видим как ще се държи и занапред :)

Мйеа. Свободна вечер. Не е нито сряда (IBB), нито четвъртък (IBBv2), нито петък – разглеждм feed-ове, sync-вам си телефона, дори реших да го почистя и в този процес намерих една страхотна снимка – спомням си как я направих. Пърхам към НБУ и си мисля колко мразя velocity spaghetti code и аха да измрънкам на глас и ми олекна като видях едно свободно местенце да спра. Слизам, гледам 2-3 секунди без да мърдам и почвам да се хиля сам като пълен идиот (”Ти си пълен идиот, но ще се справиш – знам го” – благодаря ти, четнико :D). Не ми беше направил впечатление до този момент накичения с БулСатКом-чета блок:

Ама както съм тръгнал сега и съм се разписал – ще се призная за виновен за отсъствието от 1-2 седмици. Така де, но как да издържиш на изкушението – планина, мръвки, пиинье, твърд покрив над главата… Ммм:

Наскоро се занимавах с desktop.ini файловете – след като го редактирам, той ставаше видим, въпреки че системните файлове са скрити. Погледнах атрибутите на файла след редакцията – нямаше S (System).

За промяна на атрибутите на даден файл под Windows се използва attrib.exe: cmd -> attrib /?

Крайният резултат за един desktop.ini файл трябва да изглежда така:

Без коментар… :)

След невероятният успех на Ултимативното начало на разговор, гордо представям още един подобен разговор. Искам да уточня – първият откъс е от аналогов разговор (т.е. очи в очи, лице в лице, на живо, етц) :D, докато този – по чата. Ето го, а имената са скрити, защото събеседничката също има копирайт над това (и може да го докаже, има логове :/)

[00:01:20] Тя: ахахххахаха аз защо не знам такива работи?
[00:01:41] Я: защото преди 10тина години не си седяла в IRC :D
[00:02:00] Тя: абе седяла съм, ама от 5-6 не съм верно
[00:02:32] Я: е, значи си седяла в #love, а не в #linuxhelp :D
[00:03:07] Тя: ahahahahahaha
[00:03:34] Тя: аз имам чувството, че сънуваш в код
[00:04:06] Тя: имай чувството да не си те представям в код (rofl)
[00:04:55] Тя: що, толкова ли е зле? :D
[00:05:17] Я: ще взема да на меря някой бъг и… (rofl)
[00:06:02] Тя: ще се наложи да ме оправяш после
[00:06:08] Тя: опс (rofl)

Хвала на такива чатърки! :D

Ъхъ, празник, празник! Шоколадчета, ракия, пастички, чалга, бонбонки, люти чушки, балони, боб, паркове или шкембе чорба – на когото както му е минал празника, надявам се всички да са се посмели и веселили :)

Супер забавно ми стана и ми се пусна една усмивка по лицето, когато колега влезе в стаята и каза “хайде да празнуваме – отиваме в сладкарницата отсреща” – кой по 2, кой по 4 парчета торта – който колкото можа след обядa… :>

А сега – 3:15 (AM), ех, празник… ~_~

PS: Ето evil edition-а от вратата: тук.

Така си е, блогването не беше основното занимание в предишните няколко дни, но отново съм тук. Погледнах и статистиката на посещенията и наистина се изненадах. Обикновено посещенията се увеличават драстично след няколко поредни нови поста, а тези дни, в които не съм писал посещаемостта почти не се е променила. Направи ми впечатление, че има покачване на посещенията, идващи от търсачким като двете най-посещавани теми са за Drools и сравнението между XDA Flame и HTC Touch.

Идва време и да се пооправдая малко за отсъствието и да напиша репорт ;) През тези 2 седмици се случиха някои обичайни и други не чак толкова неща. Като цяло настроението е добро – имаше няколко изпита, няколко партита, изпращания, посрещания, запознанства, (смотаните) балове и т.н.

Казах балове и си припомних – искам да помрънкам! Т’ва е йебер тъпотията – дрислички, дрисльовци, парцалки, дрешки, коли, балони. Да ви пикая на радостта, на голямото постижение, завършен 12 клас. На колко от завършващите им е било трудно, това иначе толкова невероятно постижение? На много? Ми, значи на тия, многото, дето им е било трудно, акъла им стига да ходят изправени без да падат? И до там? Майната му – говорих за баловете. Защо всички искат да се набутат на супер-дупер лъскавите места и да си закарат задниците до там с мега-яките коли? Имам теория (може да е тъпа, може да е грешна, това съм виждал, за това говоря) за тия с лъскавите дрешки и чоплещите за лъскавите заведения/хотели. Защо, по дяволите, трябва да се завреш в Хилтън, Шератон, Радиссън, етц – с идеята, че ако си сам/с още 1-2ма никога няма да отидеш? Защо трябва да си вземеш барака за 200к+ – с идеята, че никога няма да имаш такава? Мизерия и позьорство, но все пак имат повод, ето им и поздрав.

Пфуу, имах още идеи за темата, ама след мисълта за баловете почнах почти да заеквам…

Първо, линкче към Drools, а след това – малко разяснение за целта на упражнението. Няма да говоря за Drools като технология, нито ще изразявам мнения и вплечатления тук. Ще приема, че мога да говоря с Drools термините – исканото решение имаше за цел да зарежда компилираните пакети runtime и поотделно.

Нека вземем примера от документацията – за мъж и момче, които искат да вземат кредит. В .drl файла пишем правило, че хората над определена възраст могат да взимат кредити, а тези под тази възраст – не могат. Компилираме .drl файла до пакет (.pkg) и тук започнаха приключенията, а решението беше толкова просто…

Така е – не използвам никакви пропъртита, просто създавам един stream с адреса на файла. Stream-ът ни дава доста голяма гъвкавост – файлове, url, DB. А и кодът е доста прост: